Прокарвам пръсти по страниците, а изпод устните ми полита въздишка, преплита се с нощния въздух и започва своето пътешествие към онази вездесъща магьосница – Луната.
Усмивка се появява по лицето ми, а очите ми за миг се затварят – колкото и красив външно да е този свят, реалният – тук и сега – когато клепките ми покрият прозорците към душата ми, пред мен се откриват непознати, прекрасни и мистериозни вселени. Измерения, за които единственият пропуск е неуморимото въображение, а най–ненужното качество – разумът.
Знаеш ли... Понякога искам завинаги да остана там – на тези непознати места, попили от магията на времето, пораждащи нови чувства, нови мечти, нови желания. Дестинации, съществуващи само в съзнанието, образуващи множество затворени криви, без изход.
Ала реалността – най-големият враг на тези вселени - със зъби и нокти се бори да ме върне назад, към сивото ежедневие и безцветните думи, към онзи така болезнено истински свят – с препускащите хора и незначимите чувства. Свят, в койт ...