Струва ли си...?
Безизразен поглед в оскотяла съдба,
препускащ живот в суетата,
пречупен във полет омерзен,на ръба,
духът ми човешки презира тълпата.
..........................................................................................
Казват ми: - "Ти имаш /много/ свободно време."
Сякаш времето е затворник,който съм пуснал на свобода.
Толкова исках,толкова се надявах!Но,да носиш чужд товар е грешно.Човек,не е нито лош нито добър,той избира какъв да бъде.Гледах всичките тези усмахнати лица превъзнасящи съвършенството на формата,потънали в своето невежество,блажено преживящи полуфабрикатите на битието,гледах и си зададох въпросът: - Струва ли си,струва ли си дори и за всичката любов на света?=?Живот сред примати,в тяло с примитивни нужди,носещ алтернативна форма с валидация на съдържанието без гаранции.
Казват,че има хора,дръзнали да предизвикат живота на дуел чиято награда не е победата,а загубата.Именно загубата,позволяваща им да осребрят натрупаното на земята в небитието.Убеден съм,"хонорарите"на мъдреците се изплащат в отвъдното!
© Димитър Георгиев All rights reserved.
