Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.

Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?

Пълноценен ли е животът ти наистина? Повечето хора биха отговорили категорично, че е така, но едва ли разбират какво наистина е пълноценен живот.

Аз самият все още не знам отговора, но правя всичко възможно да осмисля живота си, едно е сигурно - човешкият живот може да бъде безсмислен или да остане запоменен завинаги, това зависи изцяло от нас и начина, по който го живеем. Опитваме ли се да постъпваме правилно във всяка една ситуация?

Далеч съм от мисълта, че това е възможно, но ставайки всяка сутрин с мисълта, че трябва да бъдеш човек, който постъпва правилно и се опитваш да го правиш,

то няма как това да не даде резултат и един ден ти да бъдеш този човек. Да не се срамуваш от истинската си същност, да бъдеш един и същ навксякъде

и пред всички, да не се прикриваш... да бъдеш себе си, независимо от обстоятелствата.

Странно е как всеки се срамува от свой постъпки, думи, чувства, действия и вместо да се опита да ги поправи, той просто ги пренебрегва, мъчейки се да ги скрие

от самия себе си... от какво точно се страхуваме? Бихме ли могли да го победим?Разбира се, стига да разберем кое точно е нещото, което ни плаши и открито да се изправим срещу него. За един човек е най-трудно да контролира себе си и собствените си чувства, защо тогава се опитваме да контролираме чуждите? Защо се влияем от тях... Една от най-вредните мисли е: "Всички правят така." Тогава защо се съобразяваме с чуждото мнение и то е основното нещо, което ни кара да постъпваме по даден начин. Основният проблем при взимането на решения е не дали то е правилно, а дали ще се хареса на другите. Защо?

От какво се страхуваме... от тях ли? За нерешителния и колебаещия се, всичко е невъзможно, защото му изглежда така. Никога не е късно да се промениш!