Jan 8, 2008, 9:02 AM

Стъклената кутия 

  Essays » Love
2210 0 0
2 мин reading

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе събирана тази кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява. Сега като се замисля - то никога, никого не е наранявало! Е, не съвсем, но когато го е правило, то е било за самоотбрана. Та такааа... реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание съм избрала много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм прекалила! И сега то само може да гледа света и да му се радва - както и светът да гледа него! Виждала съм го как тупти, когато се влюби или развълнува, как безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но... не може да излезе! По същото такова невнимание съм сложила и много здраво лепило! Много съм невнимателна, нали? Вече доста време стои в таз стъклария там и няма излизане. Дали му липсва нещо?! Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по-рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква! А дали е правилно?! Не знам. Ще ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Колко горчивки съм изпила от аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно, когато си мислиш, че си излекувана, всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта, с която се лекува самота или се топи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май животът изтича като пясък между пръстите ми! И аз не мога да го спра! А аз скъпо ще ти се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти подаря сърцето, да се грижиш за него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко топлинка! Недей разкрива себе си, недей оголва от тайнственост случайната ни среща. Не ме разпитвай що съм и каква съм. Обременил ме е животът с факти, тежат ми спомени с трагични дати. Ранена съм от срещи и раздели, от знания, изчерпващи дъното. Подай ръка, но извън времето, извън възможното...

© Валерия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??