Днес се разходих, но не в парка, а из сутрешните блокове на телевизиите. В първата телевизия, на която попаднах, вървеше ожесточен спор за предстоящия парад на гейовете, нещо, за което според мен изобщо не трябва да се говори, камо ли да се спори. Прескачайки неопровержимия аргумент в полза на това кое е нормално и кое не, каквото е раждането на деца, присъстващият гей и водещият В.С.  разпалено доказваха колко нормална е тази безплодна аномалия – хомосексуалната любов, хвърляйки обиди срещу опонента – клиничен психолог,  доколкото разбрах.  Водещият намери за неуместно позоваването на  мъжа на Библията, а за справедливото му искане да не се демонстрира пред детето му нещо, което той категорично отхвърля, каза, че не е възможно парадът да влияе на сексуалната ориентация на децата и това е най-голямата глупост, която е чувал в студиото. Бих казала, че глупостите изричаше той, ако, разбира се, не са му платили за защитата, в такъв случай ние, зрителите, сме глупаците. Ядосано превключих. В следващата телевизия попаднах на интервю със студенти от Художествената и Музикална академия, по повод орязването на бюджета им, което според тях ще доведе до запечатването им. Едното от момчетата зададе въпроса, защо всяка година расте бюджета на армията и полицията, при положение, че на практика нямаме армия и полиция, който така си и увисна.

   В третата телевизия бяха дошли почернени майки с цялата си мъка, да искат справедливост, тъй като убийците на техните деца или не бяха получили присъди, или бяха получили, но това не попречило да ги пуснат на свобода.

    След тази разходка се запитах, за кой ли пореден път вече, какви права имат нормалните хора, които искат да живеят, учат и работят, спазвайки законите на държавата, а и  нравствените такива и докога ще сме обезправени?