Сутрешни размисли
1.3K
1
1
3 min reading
СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ
Така ми се искаше да поспя тази сутрин повечко, но не ми било писано. Проблемите, които имам да решавам, не са по темата, върху която започвам да размишлявам, но може би това не е случайно, може би с това ще се разсея, ще се отклоня поне за малко от тях. Питам се кога човек е склонен да философства? На първо място, когато има свободно време за това, на второ, когато е безсилен да промени това, което се случва с него и около него и не му остава нищо друго, когато се опитва да намери път за разрешаване на даден проблем или за заобикалянето му; на трето, когато го осени ново хрумване и получи вдъхновение за това; когато иска да помогне на някого, а не знае точно как и т.н. В тази посока биха могли да се добавят още редица обстоятелства и причини.
Във всеки случай, във философията знаем кой е основният въпрос, на който никой не може да даде ясен отговор, а именно кое е първичното – битието или съзнанието, идеята ли е причина за появата на нещата, или нещата стават причина за появата на идеята за тях; кокошката или яйцето. Според Марксистката философия този въпрос е ясен и има логика да се мисли, че първично трябва да е яйцето, защото посоката на движение се предполага, че е от по-просто, към по-сложното, каквото в случая е от яйцето към кокошката.
Този въпрос съпътства човека от неговата поява до днес. Има и такива въпроси, които едва ли някога ще получат ясните си и категорични отговори.
Един от тях е този, върху който се акцентира вниманието ми тази сутрин, а именно: Защо се раждаме? И с поставянето му се нанизва цяла върволица от въпроси без отговори, като например: по каква причина? С каква цел? Защо точно на определено място, защо точно при определени родители, защо точно в това време, в този или онзи сезон, месец, ден и час на денонощието, защо мъжки или женски пол, защо живеем определени години и умираме, защо точно в този вид, защо точно на Земята, защо трябва да дишаме точно този въздух в този състав и така, до безкрай…
Ако можехме да си отговорим на въпроса защо се раждаме, струва ми се, че ще опростим безкрайно живота и ще го лишим от друг основен въпрос – какъв е смисълът на човешкия живот? Отговорът на въпроса какъв е смисълът, може би ще го лиши от самия смисъл?! Може би смисълът е да търсим смисъла и да не го намираме никога, за да има причина отново и отново да се живее!?
Дали човечеството е родено по план на реда, или е продукт на хаоса?
Че сме част от цялото е логично заключение, защото отделното изгражда общото, но нали пък отделното може да живее само в условията на общото – съществува взаимна обусловеност.
Дали причината за нашето раждане не се заключава в това, цялото да се разчленява на части, за да може да опознае себе си, да се погледне отстрани, така да се каже, защото целокупното няма как да го стори.
В този ред на мисли стигам до кощунствения извод, че Бог
(целокупността), чрез нас, хората, се разделя на безброй части, за да опознае себе си и да изживее безброй свои възможности и алтернативи и да опознае максимално добре себе си, да изгради цялостен образ за самата своя многопосочна и неопределена и непредвидима в граници и време същност.
Може би животът е едно пулсиращо непрекъснато преминаване от единното към отделното и на връщането обратно на отделното към цялото!?
Може ли това да бъде и смисълът на човешкия живот!? Всеки ще даде за него си сам отговор?...
10.1.2012 г. - Троян
Така ми се искаше да поспя тази сутрин повечко, но не ми било писано. Проблемите, които имам да решавам, не са по темата, върху която започвам да размишлявам, но може би това не е случайно, може би с това ще се разсея, ще се отклоня поне за малко от тях. Питам се кога човек е склонен да философства? На първо място, когато има свободно време за това, на второ, когато е безсилен да промени това, което се случва с него и около него и не му остава нищо друго, когато се опитва да намери път за разрешаване на даден проблем или за заобикалянето му; на трето, когато го осени ново хрумване и получи вдъхновение за това; когато иска да помогне на някого, а не знае точно как и т.н. В тази посока биха могли да се добавят още редица обстоятелства и причини.
Във всеки случай, във философията знаем кой е основният въпрос, на който никой не може да даде ясен отговор, а именно кое е първичното – битието или съзнанието, идеята ли е причина за появата на нещата, или нещата стават причина за появата на идеята за тях; кокошката или яйцето. Според Марксистката философия този въпрос е ясен и има логика да се мисли, че първично трябва да е яйцето, защото посоката на движение се предполага, че е от по-просто, към по-сложното, каквото в случая е от яйцето към кокошката.
Този въпрос съпътства човека от неговата поява до днес. Има и такива въпроси, които едва ли някога ще получат ясните си и категорични отговори.
Един от тях е този, върху който се акцентира вниманието ми тази сутрин, а именно: Защо се раждаме? И с поставянето му се нанизва цяла върволица от въпроси без отговори, като например: по каква причина? С каква цел? Защо точно на определено място, защо точно при определени родители, защо точно в това време, в този или онзи сезон, месец, ден и час на денонощието, защо мъжки или женски пол, защо живеем определени години и умираме, защо точно в този вид, защо точно на Земята, защо трябва да дишаме точно този въздух в този състав и така, до безкрай…
Ако можехме да си отговорим на въпроса защо се раждаме, струва ми се, че ще опростим безкрайно живота и ще го лишим от друг основен въпрос – какъв е смисълът на човешкия живот? Отговорът на въпроса какъв е смисълът, може би ще го лиши от самия смисъл?! Може би смисълът е да търсим смисъла и да не го намираме никога, за да има причина отново и отново да се живее!?
Дали човечеството е родено по план на реда, или е продукт на хаоса?
Че сме част от цялото е логично заключение, защото отделното изгражда общото, но нали пък отделното може да живее само в условията на общото – съществува взаимна обусловеност.
Дали причината за нашето раждане не се заключава в това, цялото да се разчленява на части, за да може да опознае себе си, да се погледне отстрани, така да се каже, защото целокупното няма как да го стори.
В този ред на мисли стигам до кощунствения извод, че Бог
(целокупността), чрез нас, хората, се разделя на безброй части, за да опознае себе си и да изживее безброй свои възможности и алтернативи и да опознае максимално добре себе си, да изгради цялостен образ за самата своя многопосочна и неопределена и непредвидима в граници и време същност.
Може би животът е едно пулсиращо непрекъснато преминаване от единното към отделното и на връщането обратно на отделното към цялото!?
Може ли това да бъде и смисълът на човешкия живот!? Всеки ще даде за него си сам отговор?...
10.1.2012 г. - Троян
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
