Той ми дава  любов - нежна, сладка, без да иска нищо в замяна.

Гледа ме с възхищение, боготвори ме сляпо, до фанатизъм почти.

Следва ме, навсякъде с вярността на куче.

Искам да пия от неговата  нежност и любов.

И това, което с теб ми липсва, да го получа от него.

Искам да се отдам и да забравя ТЕБ, но не мога...

Прекалено ми е сладко, прекалено ми е лесно и не ме удовлетворява.

Аз имам нужда от твоята  вода, не от неговата сладост.

НЕ мога.

Не искам да приема...

Не искам да го подлъгвам и да го нараня...

НЕ трябва да го използвам,

защото полза и ефект няма да има.

Но и ме е грижа, не бива...

Може би и аз съм прекалено открита, емоционална, пряма за ТЕБ,

а имаш нужда от нечия друга любов, от нечия друга вярност, не от моята...

Защо трябва да няма взаимност?!?

Много е глупаво, тъжно и унизително...

Трябва да има взаимност!

Ако ме обичаш, и аз да те обичам!

Ако го обичам, и той да ме обича!

И да няма трети, четвърти и пети.

Да има двама - достатъчни са!

Да няма много.

Да няма излишни...

"Светът е за двама", както се пееше в една стара българска песен...