Светът е за двама
Той ми дава любов - нежна, сладка, без да иска нищо в замяна.
Гледа ме с възхищение, боготвори ме сляпо, до фанатизъм почти.
Следва ме, навсякъде с вярността на куче.
Искам да пия от неговата нежност и любов.
И това, което с теб ми липсва, да го получа от него.
Искам да се отдам и да забравя ТЕБ, но не мога...
Прекалено ми е сладко, прекалено ми е лесно и не ме удовлетворява.
Аз имам нужда от твоята вода, не от неговата сладост.
НЕ мога.
Не искам да приема...
Не искам да го подлъгвам и да го нараня...
НЕ трябва да го използвам,
защото полза и ефект няма да има.
Но и ме е грижа, не бива...
Може би и аз съм прекалено открита, емоционална, пряма за ТЕБ,
а имаш нужда от нечия друга любов, от нечия друга вярност, не от моята...
Защо трябва да няма взаимност?!?
Много е глупаво, тъжно и унизително...
Трябва да има взаимност!
Ако ме обичаш, и аз да те обичам!
Ако го обичам, и той да ме обича!
И да няма трети, четвърти и пети.
Да има двама - достатъчни са!
Да няма много.
Да няма излишни...
"Светът е за двама", както се пееше в една стара българска песен...
