Dec 18, 2008, 1:14 PM

Светът през погледа на едно сираче

  Essays
2.7K 0 1
1 min reading
   Докато си стоиш и се оплакваш от злочестата съдба и от родителските ''тела'', някъде твой връстник за пореден път е изпитал огорчението, че няма родители. Ти може би изобщо не знаеш, но той сто пъти предпочита майка му да е алкохоличка, а баща му наркоман, пред това да е лишен от тяхното присъствие. Казват, че вниманието ни е насочено към бъдещето на всяка нация - децата. Дебело се подчертава, че семейството и училището са основните институции, където детето получава необходимото възпитание и ''духовна храна''. А какво става с тези, които нямат семейство? Какво е бъдещето на едно дете, което няма възможности да посещава училище? За тях някой изобщо помислил ли е? Колкото и жестоко да звучи, отговорът е НЕ. Тези деца не са стотици, а хиляди. Деца, на които никой не им обръща внимание, които имат ниско самочувствие и развиват изострено чувство на малоценност. Погрешна е представата, че сираците в социалните домове се нуждаят най-вече от финансова помощ. Те предпочитат да са недохранени, но не и лишени от любовта на някой човек. Един-единствен близък човек... Подаръкът, който Дядо Коледа не може да им донесе. И знаете ли как те тълкуват т. нар. любов на обществото? Нищо повече от съжаление. За каква любов може да става въпрос, когато дори един човек не може да ги обича по начина, по който те искат? Не си мислете, че те не са способни да почувстват това. Ако се върнем на въпроса какво е тяхното възпитание, аз вярвам, че в повечето случаи те се превръщат в по-силни срещу ударите на съдбата личности. Защото тяхната единствена възпитателка и приятелка е.... болката. С целия и хаос и ужас, с цялата и жестокост, но и невероятната и способност да пречиства душите.
Ако и вие, приятели, някой път се опитате да изкажете поредната глупост по адрес на родителите си, спомнете си следното заявление на един сирак: ,,Най-големият шанс е да имаш родители!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илина Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Правилно! Много силно...
    Поздрав и Весели празници и дори за тези, които в този момент плачат тъй тайничко с мечтата за една искрена прегрътка!

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...