Има исторически събития, които са толкова значими, че няма как да останат затворени във времевите рамки на конкретни исторически епохи или в границите на определени държави, царства и империи. Тези моменти от миналото на човешкия род са оказвали и продължават да оказват огромно въздействие както върху цели народи, така и върху личните съдби на много хора. Трябва да сме наясно обаче, че най-важните епизоди от историята са свързани с християнството. Двете най-велики събития, които по неподражаем начин осветляват миналото, обясняват настоящето и разкриват бъдещето на човешкия род са разпъването на Господ Исус Христос на кръст и Неговото Възкресение.

Преди около две хиляди години, в покорство на волята на Своя Отец, Исус понася върху Себе Си греховете на целия свят, за да отмахне робството на греха от всеки, който иска да бъде свободен. След Неговата смърт, погребение и възкресение светът вече не е същият. Думата „свобода“ придобива ново значение, защото съдържанието ѝ е изпълнено с живата надежда, че човек може да отхвърли най-голямото робство – робството на греха, което води до отделяне от Бог. Освен това, на вниманието на човека е предложено и най-ефикасното лекарството срещу „вируса“ на страха от смъртта – лекарството, което Бог ни предоставя посредством Възкресението на Христос и Неговата победа над смъртта. Това са прекрасни новини, които неминуемо променят всеки, който ги приеме с вяра.

За съжаление обаче, в своя бунт срещу Бог светът е отхвърлял и продължава да отхвърля истината и надеждата, които се съдържат в Божия спасителен план за нас. Сега, в настоящия исторически момент, много ясно се вижда как в името на сигурността различни държавни лидери, медийни компании, международни организации и др. не само апелират към ограничаване на религиозните свободи, но предприемат и на практика съвсем конкретни действия, за да ограничат основни човешки права. Удивително е колко актуално звучат днес, в края на второто десетилетие от XXI-ви век, думите на американския държавник от XVIII-ти век Бенджамин Франклин: „Който е готов да се лиши от свободата в името на сигурността, не заслужава и двете“.

И ето, че в този исторически период, ние, които вярваме в Господ Исус и познаваме вкуса на свободата и Източника на сигурността, трябва да се впуснем повече от всякога в това да изпълним призива, даден ни от Бог. Призивът да бъдем свидетели на Неговото възкресение в този пълен с безнадеждност свят. О, ако само осъзнавахме колко важно е да сме свидетели на Неговото възкресение! Жизнено необходимо е. Защото Христос възкръсна! Наистина възкръсна!