Съдбата

           В миналото хората са си представяли съдбата като Бог – жена, който е определял тяхното бъдеще още от раждането им. Вярвали са, че това, което им е предначертано, никой по никакъв начин не може да промени. До известна степен подобни суеверия са запазени и до днес в съзнанието на хората. Но ако погледнем реално?

            Джонатан Супфит пише: „Само нещастните вярват във властта на съдбата. Щастливите на този свят приписват на себе си всички успехи, които постигат.” Ами да, трудностите, несгодите и разочарованията приприсваме на трета „личност”, а успехите на нас самите. Това дали е форма на страх от собствената ни безпомощност в дадени моменти?!

            Салустий пише: „Човек сам е творец на собствената си съдба.” Вероятно е така. Не, убедена съм в това, но... Кое е по-лесно за приемане и признаване? Разбира се, че е по-добре да обвиним нещо друго или другиго за нашите проблеми, вместо да се нагърбим и справим с тях.

Отказът и изпълнението на нашите желания от страна на съдбата за мен представлява чисто и просто една вероятност нещата да се подредят така както ние желаем или не. И по-точно всичко това зависи, до голяма степен, от това колко грижи, труд и старание си положил, за да „се изпълни” желанието ти. Чакайки на готово, нещата рядко се случват точно така, както искаме, но ако положим усилие и труд – шансовете ни за успех ще се увеличат многократно.

Един изпит, например, не е ли едно изпитание? Ако се потрудим и знанията ни бъдат оценени високо, ще се гордеем със себе си. Съдбата тук изобщо няма да има пръст, защото ще сме доволни не от нея, а от собствените си сили. Естествено, ако резултатът от изпита не ни задоволява, можем да упрекнем себе си, ако сме достатъчно интелигентни, за да осъзнаем, че сме се провалили сами. Но може да обвиним и онази пуста съдба, която ни е отредила провала. Разбира се, двата начина на мислене зависят само и единствено от самосъзнанието на човек. Всеки мисли различно. Двама души могат да гледат едно и също нещо, но да виждат две различни неща. Именно това прави живота и света толкова разнообразен и интересен.

Не искам да отхвърлям категорично вярата във всемогъщата сила, която контролира целия свят, но не желая и да приема, че в момента, в който се родя, една жена (Съдбата) записва в огромна книга какъв ще бъде моят живот. Вярвам в собствените си сили, оправданията ги оставям на слабите!