В миналото хората са си представяли съдбата като Бог – жена, който е определял тяхното бъдеще още от раждането им. Вярвали са, че това, което им е предначертано, никой по никакъв начин не може да промени. До известна степен подобни суеверия са запазени и до днес в съзнанието на хората. Но ако погледнем реално?
Джонатан Супфит пише: „Само нещастните вярват във властта на съдбата. Щастливите на този свят приписват на себе си всички успехи, които постигат.” Ами да, трудностите, несгодите и разочарованията приприсваме на трета „личност”, а успехите на нас самите. Това дали е форма на страх от собствената ни безпомощност в дадени моменти?!
Салустий пише: „Човек сам е творец на собствената си съдба.” Вероятно е така. Не, убедена съм в това, но... Кое е по-лесно за приемане и признаване? Разбира се, че е по-добре да обвиним нещо друго или другиго за нашите проблеми, вместо да се нагърбим и справим с тях.
Отказът и изпълнението на нашите желания от страна на съдбата за мен представлява чисто и ...