Никой никога не трябва и не може да си позволи да нарани човека, когото обича... На мен ми трябваше да обърна поглед към друг и чак в последствие да разбера и осъзная безкрайните предимства и качества на моята истинска любов... Съвестта ми не е чиста, а желанието да докажа пред самата себе си колко съм самоуверена и непукистка, се превърна в жалък страх от разкриването на мимолетната ми авантюра.
Разбрах, че притежавам не високо самочувствие, а низка самовлюбеност, която е коварна и води до проблеми!
Питам се - къде изчезнаха принципите ми ?
От равносметката, която си дадох, единствено стигнах до извода, че моята груба грешка само е засилила любовта ми към Ф., но нужно ли беше всичко това?!
Сега треперя от страх при всяко негово лошо настроение, при всеки малък спор, защото знам, че може би той вече знае...
Заслужавам го!
Съжалявам!
Никога повече няма да сглупя по този мизерен начин!
Обещавам!
Прощавай!
Обичам те!