Според Декарт да мислиш значи да съществуваш. Според мен да мислиш значи да се съмняваш. Животът се преживява лесно и инстинктивно, но трудно се дефинира или описва, защото всеки нов ден носи съмнение.
Съмнението е един от основните житейски принципи. Човек не може да живее, без да се съмнява, както не може да живее, без да диша. Голяма част от живота ни преминава в съмнения. За едни то може да е стимул или насока, която да ги тласка напред, докато за други – неприятна и забавяща част от мисленето им. Има един несъмнен факт – съмнението винаги съществува.
Несигурността ни обърква и ни прави по-слаби. Всяко съмнение се натрупва в съзнанието ни, а всеки провал предизвиква ново съмнение. Съмнението може да бъде преодоляно само с вяра – чиста и искрена. Но искаме ли да го преодолеем? Или може би предпочитаме несигурността пред по-лошата сигурност? Трудно е да се каже. Има ситуации, в които съмнението предизвиква ужасни терзания и е по-добре да знаеш истината, отколкото да не знаеш нищо. Но ...