Според Декарт да мислиш значи да съществуваш. Според мен да мислиш значи да се съмняваш. Животът се преживява лесно и инстинктивно, но трудно се дефинира или описва, защото всеки нов ден носи съмнение.

 Съмнението е един от основните житейски принципи. Човек не може да живее, без да се съмнява, както не може да живее, без да диша. Голяма част от живота ни преминава в съмнения. За едни то може да е стимул или насока, която да ги тласка напред, докато за други – неприятна и забавяща част от мисленето им. Има един несъмнен факт – съмнението винаги съществува.

 Несигурността ни обърква и ни прави по-слаби. Всяко съмнение се натрупва в съзнанието ни, а всеки провал предизвиква ново съмнение. Съмнението може да бъде преодоляно само с вяра – чиста и искрена. Но искаме ли да го преодолеем? Или  може би предпочитаме несигурността пред по-лошата сигурност? Трудно е да се каже. Има ситуации, в които съмнението предизвиква ужасни терзания и е по-добре да знаеш истината, отколкото да не знаеш нищо. Но от друга страна, има истини, които не бих искала да научавам. Чертата, която определя житейския ни мироглед не е права и е строго индивидуална за всеки.

 Съмнението може да има различен характер – може да бъде положително или отрицателно. Но за всяко нещо има различни гледни точки. Може ли всъщност съмнението да носи положителни емоции? Вероятно зависи от нагласата на човек или от ситуацията. Като житейски принцип съмнението може да има положителен ефект, защото ни кара да се замисляме над действията си, да откриваме грешките си и да ги поправяме (или поне да не ги повтаряме).

 Както всичко друго и съмнението е въпрос на избор. Изборът също е съмнение. Като в един омагьосан кръг, от който няма измъкване.

 Импулсивните решения са лишени от колебания, съмнението е изтласкано на заден план и не се намесва. Но някои хора не се осланят на бързи решения, а предпочитат да осмислят бавно всичко,  да претеглят плюсовете и минусите, да преминат през фазата на колебанията и да преценят решението си. За тях съмнението е основен житейски принцип. Но дори тези, които вземат импулсивни решения, могат да бъдат обхванати от съмнения. Те се чудят дали изборът им е правилен, дали решението им е повлияло на другите и т.н.

 Аз се съмнявам непрекъснато – съмнявам се в себе си, в хората около мен, в изборите, които правя. Съмнението е неразделна част от живота ми (като при всички), но не обсебва останалите и все още не се е превърнало в мой житейски принцип. Приемам някои неща за дадени, а не трябва. Защото животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако съмнението те предпазва от грешки, използвай го, но ако те забавя в пътя ти, тогава го изхвърли от съзнанието си – все пак животът ни е само един и е твърде кратък да го пропиляваме по този начин.

 Светът е пълен с несигурност и съмнение. Като част от същността ни съмнението е винаги с нас. То поражда много въпроси и невинаги дава задоволителни отговори. Но понякога, само понякога  животът е достатъчен отговор.