Същественото е невидимо за очите
1 min reading
Да опитомиш някой не е достатъчно да искаш и дори да опитваш, за да стане това! Това съвсем не е едностранен акт - лисицата поиска да бъде опитомена! Всеки един от нас има нужда, изпитва необходимост да бъде нужен, потребен на някой - това осмисля твоите действия, идеи и желания. Човек вижда със сърцето си, само когато някой му покаже своето (става дума за сърце). Сърцето ти гори от желание да споделя мечтите и страстите, не с който и да било, не с някой, който би го изслушал, нито пък с някой, който би показал най-голямо разбиране, а душата ти би била най-искрена с някой, който съпреживява всичките ти радости и тревоги ръка за ръка до теб. Не пред тебе - някой, който те води, нито пък някой, който е зад теб - да те подканва и бута по пътя, а именно този, който изминава целия този път ДО ТЕБ, защото ако пропаднеш в някой трап извън пътя, той, дори да не може да те изкара от там, той ще е с теб, той ще те избърше от калта и всичко това само защото ти си го избрал да бъде твоята лисица, която тръпнеше от вълнение при самата мисъл за срещата с принца, която придаде на нещо токова безполезно за нея (житните класове) един толкова красив, сакрален смисъл. Измежду всички рози русокосото момче разбираше красотата само на една от тях - неговата роза - розата, която го беше опитомила, защото само при мисълта за нея всички останали рози бяха еднообразни и безцветни.
А сега помисли кой е опитомил твоето сърце? Кой си опитомил ти? Тези въпроси освен, че ще останат отворени, те ще останат и неразбрани, ако не се огледаш и не осъзнаеш с кого вървиш, ръка за ръка, по пътя напред.
© Желязко Рачков All rights reserved.
