Татко, защо ни изостави... мен, мама, брат ми... защо? Защо един ден просто си трагна?... Защо не мога да те намеря никога, когато ми трябваш, а когато те намеря, е вече късно? Защо никога не си изпълняваш обещанията, никога не си казал нещо, което да изпълниш?... ЗАЩО???
А аз - глупачката, продължавам да ти вярвам и да си мисля, че ти пука за мен!!!... винаги си казвам "Той ми е баща, трябва да му пука за мен"... но винаги се лъжа... ВИНАГИ!!!
Кога ще започнеш да мислиш и за мен... когато остарееш и останеш сам!?!? Когато имам всичко, а ти нямаш нищо!?!?... Но знаеш ли, тогава ще е късно... тогава ти ще си казваш "Тя ми е дъщеря, трябва да и пука за мен"... а аз ще постъпя както ти с мен... ще се правя, че не те забелязвам, тогава за мен ще си мъртъв!!!... От този момент нататък аз нямам баща... И знаеш ли, заклевам се в най-святото за мен, че ще ме молиш... но ще бъде късно!!!