Oct 23, 2009, 1:58 AM

Татяна Сергеевна, милая моя! 

  Essays » Others
1129 0 5
1 мин reading

Случайно я открих - Мемориалната гробница на загиналите съветски бойци. Беше ранна утрин. Едва се развиделяваше. Нямаше никой по улиците. Само вятърът влачеше с тихо стържене окапалите есенни листа по асфалта. Гъстата мъгла покриваше с призрачния си воал София. Когато неочаквано пред очите ми изплува Мемориалната плоча. Бях уморен от изкачването на наклона и се спрях да почина. Малко ме стресна пресилената патетичност на надписа върху белия мрамор - "Вечна слава на геройски загиналите за свободата съветски бойци!"... Но вместо слава, изпод мраморните плочи бяха пробили бурените на вечната забрава. Зачетох се в списъка с имената на загиналите. Дълъг списък с руски имена на мъже. Мъже, мъже и пак мъже. До предпоследното място, където се четеше името на една жена - Татяна Сергеевна. Не знам защо, но някак ми стана мило от това толкова женско руско име. Беше толкова тихо, че ясно чух мисления си задочен монолог с тази жена: "Ех, Татяна Сергеевна, милая моя! Може ли да има толкова поезия в твоето име и тя да е била пречупена точно тук, далече от вкъщи, по този жесток начин, във война?!" Опитах се да си я представя. Как може да изглежда жена на име Татяна Сергеевна!? Пред очите ми изплува образ на руса жена със съсредоточен нежно син поглед. Образ на дъщеря, очаквана да се завърне жива от родителите си. Образ на сестра, очаквана да се завърне жива от братята и сестрите си. Образ на приятелка, на любима, на съпруга, на бъдеща майка...Образ на всичко онова, което може да бъде една жена в живота. И което тя не е успяла да бъде, защото просто не се е завърнала от фронта. Защото крехката нишка на нейния анонимен живот е била скъсана от вихъра на войната. Защото е била просто една малка Татяна Сергеевна в една голяма световна война. Защото нейното място не е било там, във войната, а във мира. Нейната работа не е била да отнема , а да дава живот; не е била да мрази, а да обича. Така, както може да обича само една Татяна Сергеевна...
... Тръгнах си. И вече се развиделяваше. В светлината на изгрева виждах още по- ясно мисления образ на тази руска жена. Тя не беше герой, беше просто Татяна Сергеевна, милая моя!

© Петър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!! Ако се чудиш- това е, когато не ми стигат думите да коментирам коментираното. Благодаря ти за вниманието и насърчението, Жанет!
  • !!!!!!!!!
    (ако се чудиш-това е когато не ми стигат думите да коментирам)
    Вече имаш един твой 100 процентов фен
  • Да дава, а не да взема! Поздрави!
  • Благодаря! Ти май си ми единственият читател в този сайт...
  • Настръхнах!... Поздрави!
Random works
: ??:??