Таз виновната
Проклет да си, задето ме рани! Повярвах, ала всичко бе измама! Сега кажи ми как да продължа, покажи ми път напред...
В един миг виждам светлина, спасението... но мракът отново нахлува. С всеки твой поглед, с всеки твой допир ме пронизва лед! Сякаш не знаеш какво ми причиняваш и в раната продължаваш да дълбаеш. Защо го правиш? Удоволствие ли ти доставя? Нима си сляп за моите сълзи!
Може би вината е моя... защо точно теб избра моето сърце... но ужасно боли, а любовта ме задушава!
Сега страдам и миналото проклинам, защото всяка мисъл ме унищожава!
Оставих се на болката и самосъжалението. Не знаех как да се справя. Позволих ти твърде много... позволих да обладаеш съзнанието ми, съня ми, душата... Да, аз съм виновна! Виновна съм, че те обичам, виновна съм, че не можах да те намразя...
За мен бе като светец, но с дяволска жестокост ме раздираш. За миг на обич ти се молих аз, за малко топлота...
Една усмивка твоя караше сърцето да трепери, защото те обичаше истинско, искрено, пл ...