Таз виновната

       Проклет да си, задето ме рани! Повярвах, ала всичко бе измама! Сега кажи ми как да продължа, покажи ми път напред...

       В един миг виждам светлина, спасението... но мракът отново нахлува. С всеки твой поглед, с всеки твой допир ме пронизва лед! Сякаш не знаеш какво ми причиняваш и в раната продължаваш да дълбаеш. Защо го правиш? Удоволствие ли ти доставя? Нима си сляп за моите сълзи!

       Може би вината е моя... защо точно теб избра моето сърце... но ужасно боли, а любовта ме задушава!

       Сега страдам и миналото проклинам, защото всяка мисъл ме унищожава!

       Оставих се на болката и самосъжалението. Не знаех как да се справя. Позволих ти твърде много... позволих да обладаеш съзнанието ми, съня ми, душата... Да, аз съм виновна! Виновна съм, че те обичам, виновна съм, че не можах да те намразя...

       За мен бе като светец, но с дяволска жестокост ме раздираш. За миг на обич ти се молих аз, за малко топлота...

       Една усмивка твоя караше сърцето да трепери, защото те обичаше истинско, искрено, пламенно, тъй както не бе обичало до сега!

       Но в живота има и тъга... не всичко е просто...

Не можах да наложа забрана на сърцето, така както ти не можа да накараш твоето да ме обича... Това бе моята тъга...

       Но аз ще се изправя на крака, ще преодолея болката, сълзите, ще продължа напред, но теб няма да забравя! За първи път бях обичала така силно, така искрено. За първи път бях влюбена, разбрах какво е любовта. Загърбих себе си, защото някой бе по-важен, човекът, каращ ме да стена! Осмелих се да прекрача своите устои, гордостта си и да падна на колена, да се унижавам пред някой, който ни най-малко го бе заслужил. Виждах недостатъците му, но аз не исках съвършения, аз исках него, моя блян!

       Успя да ме пречупиш... Сама се унищожавах, търсейки начин да ме обикнеш, продължавайки да упорствам, че ти си човекът, единственият, който искам, моето щастие!

       Но независимо колко упорстваш, колко обичаш или колко страдаш, не всичко е подвластно. А аз не мога да чакам момента, в който ще се сетиш, че някой е имал нужда от теб така, както от въздуха! А дали това изобщо би се случило?!

       Обичах те... Бях наивна... бях виновна, че се влюбих в теб от душа. Да, вината в мене търси, но таз виновната всичко ти дари...