Тихо е
Празно е. В стаята е празно. Стаята е празна. Няма я китарата, която стоеше в ъгъла. Цветето е преместено в един друг празен ъгъл, който вече е полупразен. Ти си отиде. Остави ме сама. Аз го пожелах.
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката си, поигра си с него като коте с кълбо прежда и го захвърли по същия начин, когато му омръзна.
Празно е. В душата ми е празно. Душата ми е празна. Ти не пожела да я приемеш вече такава, изгорена, изпепелена, изхабена. Той я облада, изсмука най-красивото, взе го със себе си и я захвърли като обелка от смокиня, дебела и твърда, степчива, неставаща за ядене. Взе плода и захвърли обвивката. Ти не пожела да приемеш тази обвивка отново. Тя вече не е същата.
Тихо е. Теб те няма. Ти ме остави. Аз те нараних. Аз изпепелих душата ти като оставих съблазнението да изпепели моята.
Тихо е. Него го няма. Той е само в мислите ми, които от ден на ден стават все по-отдалечени и безсмислени.
Празно е. Дали някога ще получа душата си обратно? Дали плодът някой ден пак ще е цял, пълен, зрял?
Тихо е. Празно е. Теб те няма. Той ме изгори. Останах сама с пепелта... в пепелта.
© Надя Даскалова All rights reserved.
