Apr 20, 2007, 11:39 AM
Той
2 мин reading
| Когато го погледна, виждам цялата удивителност на света, изписана върху едно лице. От силуета му струи сияйна доброта, но само посветените в магията са способни да я видят. Леко прегърбената му осанка свидетелства за товара на емоционалните катаклизми, които той постоянно преживява. Усмивката - тя извира от дълбините на една необятна душа, тя разбулва тайна - слънцето живее вътре в него. Небосколонът е неговият дом, облаците са му верните приятели, а онова загадъчно място, където планинските висини се сливат със синия лазур - единствената му допирна точка с долния свят. А той понякога слиза на земята, за да направи по-светъл делника на нас, простосмъртните и слепи за другата реалност хора. Дали е пратеник на светлината или изгубил се в лабиринта на собствената си вглъбеност странник? Не съм човекът, който може да го знае, но всеки път топлината на усмивката му изпарява океана от тъга в мен. Понякога трапчинките му са по-изразителни дори и от прословутата усмивка. Винаги пропадам в пропаст при вида им - толкова дълбочини ми се струват. В тях са съсредоточени вътрешните му стремления, които не съумяват да изплуват на повърхността и потеглят обратно към дълбините на неговия аз. Присъствието му е обаятелно, но аз съм твърде пристрастна. За него съм готова да опожаря вселената, а да избягаме двамата накрай света ще бъде поредното ни приключение. Виждам планините в погледа му, който понякога е блуждаещ, а друг път - по принуда концентриран върху глупостта наоколо. Толкова ми се иска да събера парченце по парченце всичко онова, което той е изгубил по пътя и да му го върна. Иска ми се да вмешателствам в неговия свят, за който тайнствен вътрешен глас ми е говорил неведнъж. Преследва ме натрапчивата мисъл, че това е място, на което аз самата съм била, място, където някога много отдавна съм оставила нещо от себе си и сега тази отделена от мен част ме призовава. Нима той не изпитва същото? Ненавиждам го заради властта, която той има над мен. Не съм способна да му се сърдя за нищичко - той умее да заличава от съзнанието ми стореното. Опасно е да бъде наоколо, кара ме да се чувствам зависима от присъствието му. Мечтая си да направя дисекция на чувствата и мислите му. Тогава ще стана повелителка на ситуацията, тогава ще му върна разпиляното, тогава той ще ми отвърне със същото. Засега обаче, у него липсва инициативност и се прокрадва известна доза страх от моята непредсказуемост. А на мен ми се изплъзва моментът, когато ще съумея да накарам всички „но"-та да онемеят пред силата на нашето привличане. Искам да бъда с него само по магия! |
© Мария Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
