Той ме бие...!!!
(изповед на една жена)
Запознахме се преди малко повече от година. На морето. То беше от онези мъже, които с цялото си поведение изразяват точно какво искат. Изглеждаше добре – бих казала симпатягата на компанията; умен, забавен и уверен в себе си. Това ми действаше като афродизиак. Живеехме в различни градове, но близо един до друг. Морското преживяване мина бързо и удивително. Прибрахме се – всеки откъдето е. Но неговото внимание не остана на морския бряг. Обади ми се. Видяхме се. И така, докато не решихме да отида да живея при него.
Обичах го. Постепенно започнах да разбирам за негови, да ги нарека, слабости. Макар че всички им казваха пороци. Често ставаше „спонсор” на приятелите си след неуспешната игра на покер. Или на „евро футбол”. Или... Но си казвах: „Е, ще отмине. Пък и всеки си има трески за дялане.” Обичах го! И чувството ставаше все по-силно! Обичаше и да пийва. Но пък кой ли мъж не го прави?! А и аз не съм цвете за мирисане! Че кой ли е? А аз го обичах! Дори и когато се скарахме за първи път и той ми посегна...
Обичам го! Не зная дали бих могла да живея без него. Не! Не искам. На никого не съм казвала, че ме удря и често замаскирам следите с грим... или дрехи! Няма и да кажа, че го прави. Нали всички ще започнат да ми дават съвети да го напусна, да си тръгна и да го оставя! Че съм по-добра от него и т.н. Но аз го обичам! Или греша? Може ли да го обичам, въпреки всичко? Знам, че и той ме обича! Въпреки всичко.
Но дали някога ще разбера, че ме мами с други? Кога ще ме заболи повече – ако първо си тръгна и след това някой ми каже или първо разбера и след това си тръгна?! Но аз не мога да си тръгна. Нали го обичам? Обичам го...
Нали?....
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
