FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
May 31, 2009, 6:17 PM

Той ме бие...!!! 

  Essays » Personal
4425 1 34
1 мин reading

(изповед на една жена)

 

Запознахме се преди малко повече от година. На морето. То беше от онези мъже, които с цялото си поведение изразяват точно какво искат. Изглеждаше добре – бих казала симпатягата на компанията; умен, забавен и уверен в себе си. Това ми действаше като афродизиак. Живеехме в различни градове, но близо един до друг. Морското преживяване мина бързо и удивително. Прибрахме се – всеки откъдето е. Но неговото внимание не остана на морския бряг. Обади ми се. Видяхме се. И така, докато не решихме да отида да живея при него.

Обичах го. Постепенно започнах да разбирам за негови, да ги нарека, слабости. Макар че всички им казваха пороци. Често ставаше „спонсор” на приятелите си след неуспешната игра на покер. Или на „евро футбол”. Или... Но си казвах: „Е, ще отмине. Пък и всеки си има трески за дялане.” Обичах го! И чувството ставаше все по-силно! Обичаше и да пийва. Но пък кой ли мъж не го прави?! А и аз не съм цвете за мирисане! Че кой ли е? А аз го обичах! Дори и когато се скарахме за първи път и той ми посегна...

Обичам го! Не зная дали бих могла да живея без него. Не! Не искам. На никого не съм казвала, че ме удря и често замаскирам следите с грим... или дрехи! Няма и да кажа, че го прави. Нали всички ще започнат да ми дават съвети да го напусна, да си тръгна и да го оставя! Че съм по-добра от него и т.н. Но аз го обичам! Или греша? Може ли да го обичам, въпреки всичко? Знам, че и той ме обича! Въпреки всичко.

Но дали някога ще разбера, че ме мами с други? Кога ще ме заболи повече – ако първо си тръгна и след това някой ми каже или първо разбера и след това си тръгна?! Но аз не мога да си тръгна. Нали го обичам? Обичам го...

Нали?....

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ивайло, благодаря за мнението и поздравленията! Поздрави!
  • Обичта ни прави слепи и в известна степен (понякога)садомазохисти, но когато впоследствие прогледнем...Поздравление за успешно внушената идея: за любовта като начин на живот, като всеотдайност и мъчение, като път за никъде или за рая. Благодаря ти!
  • И все пак, благодаря! Това е истинска история, но не е автобиографична. Така че, за мен е комплимент, че реагирате така - значи успяла съм да предам вълненията и мислите достоверно! Надявам се...
  • Стига с тия поздрави и благодарности за мненията на другите, Мария!Бъди по-силна!Огледай се!Според всички нас това не е любов,това е мъчение и страдание.Имам приятелка в същото положение и знаеш ли?Всеки път когато той постъпи с нея така ми идва да отида и да му счупя ръцете с които я удря.Но и тя като теб ми отговаря -"Обичам го"
    Такива мъже не заслужават такава жертва.Огледай се и ще видиш друг свят,друг живот,други възможности -и ще проумееш какво губиш с тази връзка.Но аз коя съм,че да те поучавам!?Сама ще стигнеш до този извод,но дано не е късно!Моите искрени пожелания за истинска любов и щастие!И още веднъж бъди силна и се бори за твоето щастие!Знам,че е трудно!И никой не казва,че е лесно,но поне опитай!Бъди щастлива!
  • Изповядалата се, има нужда от професионална помощ!
    Има действащ закон!!!
    А, за любовта - тя е, освен всичко друго и зачитане на личността, както на човека който обичаш, така и себезачитане! Тук липсват и двете... Е, това любов ли е?
  • Това истинска история ли е?
  • Неееееее!! Имах една колежка , която навремето. в размирните времена. заряза университета и отиде да се препитава по сръбско. Работеше в някакъв кафан(бистро). От нея знам този израз: Он ме млати у кафану..( разказваше как собственика ги бие). Та затова и намирам забележката за сръбската музика на Пещерски за удачна.. С това: Той ме бие, трябва да пуснем и малко сръбска музика
  • Сразена съм! Има ли такава песен?!
  • On me mlati u kafanu!! (btw Пещерски е прав)
  • Е, хайде сега, Пещерски! Музиката от теб...
  • ТУК НЕЩО НЕ ДОСТИГА........а..да...Сръбската музика! Жени!!!
  • Мая, Кремена, благодаря за мненията! Поздрави!
  • "да ми дават съвети да го напусна, да си тръгна и да го оставя" - Глупаво ще е ако не го направиш!!! Това не е любов! Бъди сигурна в това!
  • Надали."Ръката, която люлее люлката, управлява света" И това не е мъжката ръка, която гали лицето, а след това го... насинява. Не! Не е любов! И никога няма да бъде! Насилник не може да обича.
  • Мирелла, Хобит, Любо, благодаря, че взехте отношение!
  • Не мога да разбера как ще удряш, пък после ще прегръщаш! Нещо не ми се връзва.
  • МНого силно!
  • Нали?...

    Реторичен въпрос ли е това или просто аз не знам какво да кажа?
  • Благодаря за споделените мнения! Поздрави!
  • Навикът е втора природа на човека.... А от него много е трудно да се отървеш... И винаги намираме причина да си отвисим в пространството между НЕ и ДА, адски труден е този избор! Поздравления.
  • "Често ставаше „спонсор” на приятелите си след неуспешната игра на покер. Или на „евро футбол”." - разковничето!!! Слабост прикрита зад мачизъм. Човек който "използва" половинката си за да си набави това, което му липсва в общуването с Другите - силна воля. Надянал маската на увереността и силата за да прикрие слабостта си, защото толкова държи да бъде харесван от "компанията" и видимо, на повърхността, е харесван, че рискува "харесването" си от единствения човек, който си заслужава да го харесва.
    За съжаление доста често срещана изповед. Мадамата е същата, "обича" го не заради него самия, не заради себе си, а заради околните (излъчването)... "Постепенно започнах да разбирам за негови, да ги нарека, слабости." Де е бляла, за кво е бързала...


    Поздрави!!!
  • Ще кажа само едно и то е, че любовта не бива умишлено да причинява болка, а да я лекува...
  • Дали ? Това не е обич. И ще става все по-лошо.Бягай !
  • Може да съм тъп и ограничен, но не мога да го разбера това нещо - да те бие като тупан, а ти да викаш, че го обичаш. Е, как става тази работа? Не наистина не го схващам.
  • Всеки си намира причини, за да оправдае безсилието си. А не бива. Според мен!
    Актуална тема. Поздрави!
  • Благодаря на всички за споделените мнения и милите думи. Това е болезнена тема. Има много жени в това положение. За съжаление голяма част от тях търпят. Защо?- Всеки си има отговор - деца, любов, няма къде да отиде, страх... Поздрави!
  • Хората са изтъкани от пороци...Едва ли има земни ангели...
    Има, Петя, има... АЗ...признавам си.../тук е мястото на усмивката/.
  • вие сте луди
  • Хората са изтъкани от пороци...Едва ли има земни ангели...
  • Но аз не мога да си тръгна. Нали го обичам? Обичам го...
    Прекрасно, Мария.Красиво и силно.
    Мъж съм и в случая казвам баналното: " хубавите ябълки, свините ги ядат".
  • Силно. Понякога се жертваме заради собствените си егостични чувства.Страхотно есе.
  • "Обичам го" не винаги е оправдание (макар да прилича)

    Отново силна и винаги актуална тема. Една позната "го обичаше" и му прощаваше, докато накрая не и счупи челюстта. Някои неща просто не могат да се променят с обич, трябва си професионална помощ
  • Това сме ние жените.Сключвах брак за втори път на едни и същи патньори и питам жената: -Защо се разведохте, а сега отново се събирате и то с подписване? Отговорът беше - "Тогава пиеше и ме биеше, а сега пак пие, ама не ме бие...Пък аз много го обичам." Това е положението.Благодаря за удоволствието и поздрави. Дими
  • Боже! Ами "Но аз не мога да си тръгна. Нали го обичам? Обичам го...
    Нали?...."според мен тук някъде е отговора на въпроса "Но дали някога ще разбера, че ме мами с други? Кога ще ме заболи повече – ако първо си тръгна и след това някой ми каже или първо разбера и след това си тръгна?" Много ми хареса есето!!! Благодаря ти!!!
Random works
: ??:??