За последен път ще споходя съня ти... Ще пристъпя плахо, по бяла риза и боса... Още си хубав докато спиш!... Ще се спра до леглото ти топла, свенлива и нежна... Не искам да те будя, искам само да приседна до главата ти и да си припомня мечтите ни... Уви! Не направихме нищо щуро... Не хукнахме към едрата луна, която едва се побираше в очите ни. Звездите не бодоха нозете ни... А бяхме наистина чувствени, безгрижни, малко луди... Само плахите ни стъпки оставиха диря по онзи приказен път, който Луната, като наша приятелка, начерта към себе си със сребърен прах от мечти... Не искам да те будя... Толкова си хубав, докато спиш!... Пак ще разроша ресниците ти, с пръстче нежно пак ще очертая спокойния ти профил. Ще ти хареса. Ще се усмихнеш... Ще се сгуша в теб босонога, истинска, по риза... А ти веднага ще ме обвиеш с ръцете си силни и нежни и ще ме притиснеш до себе си. Ще вдишаш аромата ми и ще ме целунеш... Ще сме пак в онази нежна приказка. И ще сме истина, нашата истина!... Чуваш ли камба ...