Това беше моята първа любов
Ретроспекция:
Не си тръгвай.
Присъждам ти една изразителна любов. Приписвам ти отпечатъците, които ми остави.
Боядиса чувствата си и внимателно ги отрази в мен.
И си тръгна.
Не, не съжалявам, грешките бяха мои, в приемливото ниво на невинното детско - "Ревнувай ме!"
Не ми е тъжно. Ти си моят щастлив някой, в моя провлачено-повърхностен свят пълен с агония (защото няма други като теб).
Кипя в спазмите на "Радвам се, че те имах." и "Жалко, че не беше завинаги".
А в моята вътрешна борба, по принцип ти си победител.
Побеждаваш способността ми да започна нов параграф, в това да обичам.
Върни се!
Поглези клишето "първа и последна любов", не за последен, за първи път.
Бих се удавила, точно в тази мечта. Така и не се научих да плувам (в теб).
© Станислава Димитрова All rights reserved.
