Един ден влязох в Интернет и чрез търсачката „Гугъл” си свалих снимки. Всеки знае, че първо трябва да въведеш някаква команда в съответното поле и след това търсачката ти показва намерените резултати. И така, намерението ми беше да издиря снимки, които представляват символи за определени състояния на съзнанието. Например въведох думите свобода, щастие, любов… Също така написах „райски кътчета”, при което се появиха определени фотографии. Подбрах най-вдъхновяващите сред тях, след което ги свалих на диск и отидох във фотото, за да ми ги изкарат на хартия, така че да си ги закача на стената, при което да ми бъде по-лесно да си напомням към какво се стремя. След като си взех готовите снимки, се прибрах вкъщи.

       Една приятелка ми дойде на гости и се загледа в снимките. Не съм ù казвал за какво съм ги копирал, нито на какво са символ, те просто си бяха на масата. Имаше такива с живописна природа, други бяха с птици в полет, с влюбени хора и т.н. След като ги разгледа с възхита, приятелката ми започна да прави коментари за тях. Каза: „Тази носи щастие, тази е символ на свободата, тази на обичта... А тази е най-райското кътче, което съм виждала. Вътрешно онемях от възторг. Казах си „Уаау, точно такива думи бях изписал, докато търсех фотографиите в интернет. Свобода, щастие, любов и райски кътчета.” Не ù казах за това съвпадение, но запитах себе си: „Какво става? Как се получи така?” При което ми хрумнаха следните мисли: „Ние всички сме едно цяло и това, което мисли и на което се наслаждава едно човешко същество, оказва влияние на множество други. И понякога нещата, които вършим и които привидно изглеждат незначителни в нашите очи, често водят след себе си последствия, надхвърлящи нашите  обикновени представи и разбиране. Малкото добро днес води до голямо добро утре. И подобно на камък, хвърлен в средата на езеро, вълните от постъпките ни се разширяват, за да обхванат Цялото (езеро), оказвайки въздействие на всичко, което срещат по пътя си, като се връщат обратно при нас, носейки ни плодовете от собствените ни дела. (Не това, което сме направили като физическо действие, създава причините, чийто последствия жънем, а състоянието, в което сме били, докато сме го правели.)”

       Видях, че когато се радвах на тези снимки и ги харесвах искрено, към мен се присъедини и друг човек, който ги хареса и който им се зарадва. Тук е въпросът, ако изберем да се наслаждаваме и да ценим високо всеки един момент от живота си, то какво би се случило? Няма ли тази наша радост и признателност да бъде като камъка, паднал в средата на езерото, и няма ли ефектът от това наше състояние да се разпространи по цялото езеро, оказвайки благотворно влияние на всичко, което среща по пътя си? И няма ли тогава плодовете ни да бъдат сладки и вкусни, когато резултатът ОТ ТОВА, КОЕТО СМЕ (извършили), се завърне обратно при нас като справедливото последствие на създадената от нас причина.

       Ние създаваме своето изживяване и това, което сеем сега, е утрешната жътва. Разумният човек сее Любов, Радост и Хармония, защото разбира, че това е, което ще го постигне. Няма жертви и престъпници, има причини и последствия. Няма късметлии и благодетели, има причини и последствия.  Ние можем да използваме огледалото на човека, който седи срещу нас, за да разберем по-ясно какво носим в себе си.

       Ние избираме. Точно сега правим своя избор, чрез решението си, на какво ще отдадем своето внимание. На критика или на похвала. На намиране на недостатъци или  на търсене на предимствата. Дали ще изберем да мразим, или пък ще Обичаме? Дали ще изберем да Бъдем Себе си, или ще се отречем от Себе си? От нас зависи. От избора ни. От нашия избор. От избора, който правим точно сега в сърцето си. Бог да бъде с нас.