Здравейте! Искам да споделя с вас една случка от близкото си минало, която ми се струва интересна и може би ще представлява интерес и за вас, докато я четете.

       Бях си купил една чудна книжка, в която се разказваше за силата на словото и мислите. Авторката ù умело представяше темата както чрез примери от живота си, така и чрез примери от живота на нейни познати и ученици. Тя даваше цитати от Библията, чрез които  насочваше вниманието на читателя към съществуването на Сили отвъд обикновеното човешко разбиране, които са в услуга на човека, който умее да борави с тях. Тя също казваше, че нашето слово и мисли са отговорни за всичко, което ни се случва. ( „Моето слово, което излиза из устата ми, се не връща към мене празно, а изпълнява що ми е угодно и върши онова, за което съм го аз пратил” - Исая - 55:11).  В един от пасажите на книгата имаше поместена история за това как някаква жена пътувала с кораб през океана. Времето било облачно и намръщено. Жената разбирала за това как да използва словото си и изказала следното утвърждение с твърдо намерение: „В Божието Съзнание няма мрак и няма облаци, в Божието Съзнание има Светлина и Любов”. След половин час небето било ясно, а сияйното слънце огрявало целия океан по прекрасен начин. Тази история ме впечатли дълбоко!

       Един ден отидох сред природата. Бях се излегнал под едно хубаво дърво с книжката в ръка, но вятърът упорито духаше и не ме оставяше да чета на спокойствие. Сетих се за историята, която описах преди малко. Отгърнах книгата точно на това място. Помислих си: „Щом една жена чрез своето слово и намерение е накарала облаците да изчезнат и слънцето отново да се появи, значи и аз бих могъл да накарам вятъра да спре.” Много се ентусиазирах, когато тази мисъл премина през съзнанието ми. И така, изправих се, малко промених думите и няколко пъти изрекох на глас с концентрирано намерение: „В Божието Съзнание няма ветрове и бури, в Божието Съзнание има тишина и спокойствие.” Честно да кажа, беше ми забавно да видя какво ще стане. На третия път, след като произнесох тези думи, застинах в мълчание за няколко секунди и познайте… вятърът спря, а наоколо настана безметежност. Така разбрах, че авторката на книгата не е говорила напразно, а наистина нашето слово и мисли имат силата да въздействат на заобикалящите ни условия.

       Тук възниква въпросът, че човек притежава в себе си сили и способности, които могат да бъдат впрегнати на работа в помощ на Живота. Определено си струва да обърнем внимание на това, което дреме в нас като потенциал и също така си струва да насочим своите усилия към развитие и изява на този Потенциал. Някой беше казал, че в жълъда се съдържа целият дъб. Друг пък беше добавил, че човекът носи в себе си цялата Вселена. Така че ние можем да обърнем погледа си навътре, защото това, което ТЪРСИМ, Е ВЕЧЕ В НАС.

      (p.s. за тези, които искат да разберат повече за силата на мисълта и словото, моля да си набавят книжката на Флорънс Сковъл Шин „Силата на изречената дума”). Благодаря ви!