Трети март
Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. Идват ми като свещите в храма на религиозните празници и животът извън храма. Нищо общо! То, стрмежът към Бог и родолюбието са в душата, не в устата! Но, ако оставим настрана псевдо службите, виждаме отрицание. Днес ме попитаха във ФБ, какво толкова се е случило на тази дата! Призоваха ме да чета, вместо да папагалствам! Ужас! Преди години наша историчка отрече Батак. Сега се отрича Трети март! Четох, че азбуката ни била македонска ( руска публикация). Млада дама заяви публично, че за нейното поколение, честването на тази дата е фарисейщина. Не помня точно думата! Първо се възмутих, после се уплаших. Младите, подрастващите, не помнят. Не знаят и не ги интересува. Губи се българския дух и самосъзнание. Мислех, че по-страшно от тоталното разделение на народа няма! Голяма грешка! Има! Отрицанието на българското! Убиването на българския дух! Странно, но като че ли не е проблем. Няма го в дневния ред на хората, на медиите, на политиците. А, сме може би най-древната жива цивилизация! И, може да е странно, но благодаря за лицемерните речи на такива празници! Ако не друго, напомнят за тях! Предизвикват мисъл. Много ми се иска, докато си хапват кебапчета, посетителите на Шипка днес да са чули нещо от речите! Да им трепне сърцето за саможертвата на нашите опълченци, на многото руснаци, украинци, румънци, финландци, поляци и още, и още воювали за нашата свобода. Да се сетят, че освен героична Шипка, имаме и Плевен, и Стара Загора и много други места на свръх героизъм! Има много пролята кръв, за да можем на български да се молим на Христос, а не на турски - на Мохамед! И не защото е лошо да се моли някой на Мохамед, а защото сме кръстени в името Христово!
Много пъти съм писала за България! За почитта си към нея, за любовта и болката. Сега пиша за страха си. Страх, да не я загубим, поради забрава. Живеейки в нея, да забравят идните поколения какво е България!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
