От доста време ми се върти тази тема в главата, и не мога да се фокусирам да я доразвия. Честно казано, съмнявам се и че ще мога. Все пак, аз затова и пиша, за да онагледя реално какво мисля. Всичко иска писане, дори да направиш една проста сметка, какво остава да синтезираш опита от цял един живот. Малка тайна, която малко знаят...

Според мен повечето са наясно с "двете нива интелигентност", макар че е по-скоро премълчавана истина, защото е от опасните. Има класически два типа психика - на хищник и на жертвата (близки до тях - садистична и мазохистична). В някаква степен всички сме "зверове", защото да живееш, значи да се бориш, значи да отнемаш въздуха на друг, живота на някой друг, няколко метра персонално пространство, та дори възможностите му. Ако аз си намеря хубава работа, това значи, че някой друг няма да я получи. Ако аз си намеря "перфектния партньор", това значи че някой друг няма да го срещне (а и още някой друг няма да срещне мен). Но в тази игра винаги има по-доминантни - чрез сила, ловкост, ум, както и по-изоставащи. Ултимативното оръжие естествено е умът, защото тялото ни се простира за съжаление само на около метър от носът ни... Умът е единственото ни продължение което може да достигне най-далеко. Така че по-доминантният, доминира главно с ум, така че е и по-умният. А след като е по-доминантен - той е по-големият хищник/звяр.

Но нека не се заблуждаваме, най-големият звяр, често е достатъчно умен и за да не изглежда такъв. Такива сме и самите ние хората. Достатъчно умни, за да крием дори от себе си че сме зверове, които живеят на гърба на останалата част от планетата. Унищожаваме с такива нечувани темпове, с които никой звяр до сега на тази земя, дори тиранозавър рекс, но пред себе си играем ролята на деликатни, емоционални, умни, справедливи... С каквато лекота пишем любовна поезия, възхищаваме се на пухкавите облаци, слънчевите лъчи и Екзюпери, с такава и си хвърляме безкрайните отпадъци, пръскаме с пестициди, изсичаме горите, замърсяваме водата, въздуха и унищожаваме цели видове. Но да оставим това, мисълта ми е, че звярът е потаен, скрит, той е навсякъде, и дори може лесно да ни залъже. Не е казано, че трябва да има рога и копита. Това е част от играта... Най-важната му характеристика е способността му да използва останалият свят, като инструмент за собствената си воля. Останалият свят, тъй като има абсолютно същата мотивация, за да се превърне в инструмент на чуждата воля, явно просто е по-глупав, по-слаб и бива доведен до подчинение. От там имаме и две нива на интелигентност - на този който подчинява на собствената си воля, и този който се оставя да бъде подчинен.

Който знае нещо за Ницше, ще установи че това е доста в неговият дух, а именно - воля за власт. А за тези които са чели дори повече, знаят, че Ницше всъщност няма оригинална философия, а волунтаризма му идва от един доста по-умен от него - Шопенхауер. Шопенхауер обаче е наистина деликатен човек, зодия риби, и намира цялата тази борба за доста печална, и затова му лепват етикета "песимист", което явно е напълно задоволително за дори т.н. академичен елит. Ницше донякъде просто обръща нещата наобратно, и се опитва да покаже, че в тази борба има нещо велико... Всъщност за Ницше в още по-голяма степен се отнася това което споменах, че звярът, често не осъзнава дори сам какъв е. Самият Ницше според мен не си е давал сметка до каква степен гледната точка която развива може да бъде... използвана, дори изопачена. Въпреки това, е хубаво че имаме и двете гледни точки, но това което искам да покажа е, че те се отнасят за един и същ проблем. Той е основополагащ за разбирането на физическият ни живот, и според мен, и двамата ясно са разбирали това. Този проблем най-популярно е "егоизма", или защо всеки индивид се бори от собствената си гледна точка да получи "всичко за себе си". 

За тези които не са почитатели на немската философия, има един канал Animal Planet, който е почти толкова добър. Едни животни се ядат взаимно и определят нещо наречено хранителна верига. И ние сме най-отгоре щото можем да изядем/убием всяко друго животно... Факторите които определят кое животно изяжда или бива изядено обаче не са само физически. Често по-големи и физически по-силни животни стават жертва на по-малки. Дори и по-голямо, животното в някакъв смисъл е "избрало" да хрупа трева, и има сформирана такава психика. Тревата е лесна - протяга врат, къса, дъвче, преживя. Тревата не може да мърда и да се съпротивлява. Но ако си хищник не е така... Именно поради фактът, че се храниш с по-висша форма на живот, значи че от теб се искат и по-висши умения, за да си я набавиш. Храната ти вече може да бяга, да се бори, да се съпротивлява. Трябва да я надхитриш, трябва да я подчиниш. Не е случайно, че домашните ни любимци които бихме нарекли в някакъв смисъл приятели - кучето и котката, са хищници близо до нас на върха на хранителната пирамида. Други животни, като кравата, овцата, пилетата ги разпознаваме като типично подчинени на волята ни обекти, не субекти. Те са по-близо до камъка, който местим от точка А, до точка Б, просто защото така ни изнася. Всичко това е много интересна тема във философията, защото е процес на "кристализация" на волята за живот. Тя не спира до борбата между видовете, а продължава дори във вътрешновидовите взаимоотношения.

За Ницше, тази кристализация води прогресивно до някаква все "по-висша" форма на живот, която подчинява "по-нисшата". Затова той поне в някакъв смисъл мрази Християнството, защото религиозно-моралните принципи спират естествените процеси на тази кристализация, възпитавайки робски, подчинен тип психика. Т.е. до голяма степен той е материалист, еволюционист, търсещ "следващото стъпало" и ясно осъзнава, че това е процес на борба - и вътрешна и външна. Това му е то идеята за "свръх-човека". Въпреки че не съм го чел кой знае колко и задълбочено (защото въпреки че е популярен, е доста посредствен на фона на останалите философи), според мен това което го е движело в тази насока е било наистина търсенето на нещо по-добро за човечеството. За съжаление, не е бил много умен, и не е разбрал посланието на Шопенхауер, не е осъзнавал, че има опасност да "отключи звяра"... А какво е било това послание - че всичко това, цялата тази игра, е всъщност напълно привидна. Шопенхауер е последовател на Кант, от когото е разбрал разликата между феномен и "нещото само по себе си". За Шопенхауер, това обективизиране и кристализиране на волята за живот е просто феномен, т.е. просто възприятие за нашият ум, и като такова не е основополагащо. Истинското "нещото само по себе си" е именно тази воля за живот, която реално е една, проявяваща се във всичко, бореща се сама със себе, един процес повтарящ се до безкрайност, без нещо което може да се нарече "цел", без начало и без край. Да спомена, че Ницше е разбирал поне това, и то го е изплашило. На една крачка от реализацията за този факт е Нихилизма, който Ницше най-вероятно е преживял и осъзнал колко е пагубен. Поради това и той решава да префасонира "песимистичната" философия на Шопенхауер в нещо "по-оптимистично", като премахва Кант от Шопенхауер. 

Сега въпросът е, от всичко което споменах до момента, за колко нива на интелигентност стана дума? Най-ниското беше това на тези които биват изиграни/подчинени да бъдат инструмент за волята на някой друг. След това са тези които използват някой друг като инструмент за собствената си воля. Естествено, това е... бих казал - безкрайна редица в която всеки е в някаква степен използващ, и в някаква степен използван. Т.е. - винаги има някой по-нагоре от теб... Затова и е доста субективно къде се намираш в нея, и колко има над теб. Но поне относително, можем да кажем за тези два индивида - този е доминиращ, а този е доминиран. Който е гледал анимал планет или е чел малко психология знае, че това е първото и главното, което винаги трябва да бъде установено между които и да две животни (и да, хората са също животни)! Просто при някои е по-видимо (примерно кокошки), при други не толкова. Но е винаги там.

Но аз споменах между другото и за напълно различна интелигентност, коя беше тя? Естествено - на философите които мислеха над тези теми и които се опитваха да разберат какво представлява тоя живот и какво иска той от нас. И естествено, това е най-висшето ниво интелигентност което е достижимо и единственият начин да излезеш, поне като психика, извън веригата на взаимно използване. Всеки по тази верига, в крайна сметка има ограничение на интелигентността си спрямо позицията на която се намира. Колкото умен може да е един хищник? Единствено толкова, колкото умна е жертвата му. Т.е. толкова, колкото му е нужно да я подчини на волята си. Колкото умна може да е една жертва? Единствено толкова, колкото е нужно да избяга на хищника си. Не е изключено, дори ролите да се сменят! Но единственият начин да надхвърлиш качествено това ниво, е да излезеш извън тези двата модела на мислене и погледнеш живота като цяло. Фокусът ти да стане самият живот.

До сега, в цялата история пропусках темата за морала. Някой ще запита - няма ли "за мен" такова нещо в цялата история. "За мен" дали има или не е без значение. Въпросът е има ли такова нещо като морал в това което наричаме живот, и отговорът е пределно ясен - не, няма... Естествено, ще има някой да изтъкне - ама като си егоист и мислиш само за себе си, хората ще го видят и ще реагират адекватно, създавайки някакъв вид баланс... Не... Това което могат да видят хората е единствено това което им показваш, никога твоята истинска същност. Ти да се опитваш да покажеш истинската си същност, няма да успееш, защото единственото което другите виждат е само фасадата. Това е нещо толкова отдавна разбрано, че няма да си губя времето да го пиша. Този който вярва на тия приказки, просто е по-надолу във веригата отколкото предполага. Вече споменах Макиевели и неговото писание Владетелят, не се съмнявайте че всеки с някаква сериозна лидерска позиция не е запознат с тези неща... 

Да се върна моралът - безспорно интересна форма на умът ни, но извън него - той просто не съществува. Но благодарение на тази форма на мислене, и още повече - това което наричаме "съвест", човек може да достигне до това трето ниво на интелигентност. Даже може да се предположи, че личният морал и съвест са от изключително значение, за да преодолееш психиката на "звярът", защото както споменах - външни пречки и нужда да го правиш - няма, те могат да са само вътрешни. Само че да не подценяваме и предупреждението на Ницше за което е прав... Че тези хубави уж вътрешни качества, те правят лесна мишена да бъдеш използван от някой друг, защото могат да са просто претекст, за да бъдеш използван за нечии чужди интереси.

Според мен темата направи някакъв прогрес и остави отворени вероятно повече други теми които може да засегна в бъдеще. Но според мен, те биха били далеч по-спекулативни от тази тема за интелигентността. Безспорният извод от нея за мен е, че човек трябва да се опитва да излезе от цикъла на използван и използващ. Това повечето го осъзнават на някакво ниво, но не разбират, защо постоянно се озовават в такава ситуация. Скокът за да се обясни защо това става е доста по-труден. Простият отговор който може да се даде - защото животът така е устроен. Но дали ние сме така устроени? От къде идва конфликта? Просто фалшивите религиозно-моралистични ценности както Ницше предполага? Може ли, трябва ли човек да се превръща във все по-голям звяр, за да осъществи собствената си воля? Или трябва трябва да постъпи спрямо съвестта си и да се надява/очаква, че има някой, някъде който му пука за това, и не се е оставил просто да е жертва? Има една единствената теория която за мен дава някакво обяснени, и тя е преплетена не с друго, а с Богомилството. Какво може да даде философията е до тук, от там нататък е езотериката. А тя има странното свойство да постави на мястото всичките отворени краища които съм оставил до сега в писанията си... И това изобщо не е нещо ново, даже напротив...