Mar 29, 2009, 11:30 PM

Трудно е да се каже кое е Невъзможно 

  Essays » Others
2870 0 2
2 мин reading

 

                                             Трудно е да се каже кое е невъзможно,

                                                 защото мечтите на вчерашния ден

                                  са надежди на днешния и реалност на утрешния

 

                                                                                    ЕСЕ

 

 Мираж или съдба ?!? Каквото е писано - ще стане някога, рано или късно, ще стане! Мечтите ще се сбъднат. Всички те ще се превърнат в реалност. Сега е малко трудно да  живееш само с надежда, но  не се страхувай. Погледни напред, и с вярата в утрешния ден повярвай, че животът ще е по-добър!Вярвай, че утре ще бъде още по-красив денят. И щом си отвориш сутрин очите, ще видиш, че сънят ти се е превърнал в реалност!

Но напоследък реалността все повече те обгръща в своята сивота . Вървиш по прашните улици и срещаш погледи , изпълнени с тъга . Погледи забравили радостта и топлината на мечтите. Светът малко по малко се руши, но това трябва ли да убива мечтите ти? Трябва ли да позволяваш на реалността да погубва надеждата за свобода и щастие.  Та нали мечтите са ярката светлина в сърцата на хората, която никой не може да им отнеме. Истина е, че човек всеки ден трябва яростно да се бори  за да оцелее в този свят, но защо напук на всичко, не се изправи пред света с една мечта. Мечтата, която да разкъса мрака. Ако нямаш една мечта, която да чертае твоя път, и ако нямаш цел в живота, то тогава защо живееш?

Детето - най-светлото, най-невинното същество на земята. То живее в своя розов свят и се радва така истински и чисто на всяка приказка, на всяка кукла, на всяка птичка. То винаги вярва в красотата на мечтите си, за него няма невъзможни неща.

Ето те и теб - вече си тийнейджър, тепърва се сблъскваш с трудностите в живота, с наркотиците, с жестокоста, но и с най-прекрасното нещо - любовта.

... Сега ти вярваш тъй силно в надеждата. Съдбата всеки е дарила с радости, тъги, мечти, стремежи, болка и любов. По цял ден тичаш и гониш своите надежди. Спъваш се и падаш, но се  учиш  от грешките си! Стремиш се всеки свой ден да превърнеш в празник, а мечтите си в реалност.

Преживяваш моменти на радост, на болка, обичаш, мразиш и продължаваш напред. Да, продължаваш! С всички сили крачиш с гордо вдигната глава напред, докато един ден не се спреш и не осъзнаеш къде си стигнал и какво си преживял. Оглеждаш се и разбираш, че  всички твой надежди и мечти са се превърнали в реалност.

 

Никога не спирай да мечтаеш, не се затваряй в "клетката на Вселената". Много хора мислят, че мечтите на човека са страх от реалността. Не вярвай! Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Животът е тъй кратък, затова никога не се предавай и знай: Трудно е да се каже кое е невъзможно,

                                                                  защото мечтите на вчерашния ден

                                                        са надежди на днешния и реалност на утрешния!

© Само Една All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??