Тя

"Сын мой родной, дорогой! -

   Ты вся в слезах прокричала,  

   Сын мой вернулся домой,

   И жизнь моя радостней стала!".

http://vbox7.com/play:f9401d23

Колко гадости, несправедливости, ядове... обиди, разочарования, болки, тежести, премълчаване... Много, прекалено много... а мама е само една! Но ти стига да си изплачеш всичко...

Откакто се помня, мама продава гласа си за мен. Кой помни първия ден от тази сделка? Това няма значение. Пито-платено, за цената никой никога не се е замислял. Никой не изчислява лихви и всички са доволни. Никой не се запита колко тежи микрофонът... нито усмивката зад него. Тя осигуряваше нечий спокоен сън, но и това остана някъде там, в песента...

Тя получава цветя... повече от другите жени. Комплименти. Молби. Аплодисменти. И едно усещане, че си донесъл емоция някому. Скритото в гримьорната остава там. И, понякога, в среднощните таксита.

Гледам я, изглежда някак мъничка. Как... от песен ли си направена, как не те пречупи нищо през годините?... Ветровете, розите, и целия кръговрат от ноти, как не те отнесе? Тази, която винаги чака по спирките, тази, на която се възхищават... знае ли цената на всичко? Тези по масите, за колко изкупиха сетивата ти, в замяна на още една наздравица? И защо Музиката дава живот, но никога компенсация?

Аплодисменти за оркестъра, дами и господа! Лицата зад микрофона са винаги усмихнати. Те знаят страшната цена на нотите. Ние никога няма да я разберем. Онази истинска цена, която заплатиха. Защото всъщност такава няма – Музиката те изпива без остатък. И без ресто. Но това е вече друга песен.

А майките са винаги по гарите. Разпознаваш ги отдалеч – пристъпват на място и се оглеждат тревожно. Дали някой ще познае поне в една от тях тази, на която вечерта ще поднесе цветя?

Никога не разбрах за кого пее – за вас, за мен или за Музиката. Никога не разбрах кое струва повече – песента или чакането по пероните. Знам само, че цената на гласа ти, дори и извън сцената, беше моя сън и хляба, който ям.

Аплодисменти за песента ти, мамо!