Споменът за любовта раздира като нож сърцето й. Pазкъсва всичките мечти и надежди... Всичко свърши... очите не могат да проронят дори една сълза, за да й олекне... пресъхнали са... Ръцете треперещи, устните вместо да докосват неговите, докосват, допират се до чашата със студена вода, до поредната доза хапчета... Отпива глъдка... ето поредното хапче... и поне то да я успокои... а всъщност и то не може... безсилно е пред мъката и страданието... Именно те - мъката и страданието са се съюзили... обезоражили са я напълно, не й оставили сили да се бори... те отново и отново разкъсват сърцето й...
А тя?! Лежи... пише... за да й олекне... но какво облекчение, щом срещу нея са саюзилите се мъка и страдание... С последните си думи... тя изрича ,,Обичам те''... на хора, които обича... с последни сили пише тези редове и когато свърши ще е спокойна, че е казала ,,обичам те'' на всички, които е искала... ще се остави в ръцете на съдбата... ще сведе глава пред всички за прошка... ще прости на всички. ...