pavli (Павлина Петрова)
511 1311
Nov 12, 2008, 6:50 AM

"У дома" - какво означава за мен 

  Essays » Phylosophy
6215 2 22
1 мин reading
 

                        "У дома" - какво означава за мен

 

     "У дома" - така казваме, когато сме вкъщи или пътуваме към нашия дом. ("Завръщам се у дома." - повтаряме често с умиление.) "Моят дом е моята крепост" - известно на мнозина и най-вероятно повечето са съгласни с тази сентенция. (Чувстваме се сигурно у дома си, защитени от любопитни погледи...)  Когато сме извън страната си, тогава "у дома" означава - "в родината". И толкова често споменаването му ни навява носталгия.

     "У дома" всъщност (според мен) е - "в сърцето ни". Там, където има място за родителите, децата, учителите и приятелите ни. Няма значение къде точно се намира домът, щом в сърцето ни е уютно и приветливо; щом не е заключено зад непревземаеми крепости, залостени врати и сложни предубеждения... И любимите хора винаги са добре дошли.

    Не ми остава нищо друго, освен да кажа БЛАГОДАРЯ на всички, които ми помагат да се чувствам приятно "у дома". Нека бъде така:

                       

          Благодаря на родителите си,

          че ми дадоха тяло,

          в което душа да разпростра...

 

          Благодаря на учителите си,

          че в мен създадоха цяло

          съзвездие от чудеса...

 

          Благодаря на приятелите си,

          че усетиха моето свято

          желание за свобода...

 

         Благодаря на мечтите си,

         че не допуснаха бялото

         да ме покрие със самота...

 

             ...

 

 ... Заповядайте на гости... в сърцето ми.

 

 

                                                                © Павлина Петрова                    

 

 

 

          

© Павлина Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А, аз благодаря на тебе, Павли, за чудесното стихотворение, което ме изпълни с радост.
  • Не робувам на цитати, на авторитети. Всеки по своему си е талантлив. Една от тях сте Вие, уважаема Госпожо. Много ще Ви се радват, много злобно Ви завиждат. Искрени са тези, които във Вас себе си виждат.
    Бъдете здрава, от Вас следва да се очаква много. Като на свои се радвам на произведенията Ви, които до тук прочетох.
  • Уютно е при теб!
  • Благодаря за поканата! Много ми хареса! Поздравления!
  • Павлина...от думите ти струи толкова топлина...
    жалко, че някои не са я усетили...но за това се иска сърце и душа...
    прегръщам те, с много обич...при теб съм си...у дома.
  • Най-истински са простите и семпли неща...
  • Благодаря ти, Астарот, знам, че каза всичко. След години може би ще кажеш повече, но засега това е. Когато няма какво да се каже повече, се преминава в обиждане и непочтеност. Както е в случая...
    Възхищавах ти се на потенциала, ако си забелязъл, а не "Колкото до Ена, която се възмущава наляво и надясно,..."
    Освен това ти писах на ЛП, така, че не е тук мястото да показваш негативна виртуозност. Ако искаш да ми кажеш нещо на мен - пиши ми на ЛП, моля.
    С уважение!

    ПП "КАзвам, че това написано не е никакво есе, не е никакво изкуство, не е никаква художествена словесност и никакъв плод на творчество."
    !?!?!?
    Сега е моментът да си помислиш кое от изказванията ти е актуално...
  • Добре заварила в сърцето ми, Павли!
    Облякла си моите мисли с твои думи!
    Благодаря!
  • "Пхахахахахахахх" уважаеми китареде е форма на подпис, така че по-добре не се опитвайте да тълкувате. Ако не сте забелязали, то вижте, че завършвам почти всеки свой коментар по този начин.

    Колкото до Ена, която се възмущава наляво и надясно, струва ми се, че е редно да кажа, че не съм твърдял, че есето не е духовно. Не, то е такова. Просто казах, че е написано семпло и не трябва с лека ръка да се величае толкова много, приписвайки му се някакви свръх качества, които то не притежава. И, Ена, не знам колко сте разочарована, но недейте да мислите, че като не го харесвам то е защото в него няма "базата данни, дар слово, словесно жонгльорство, интелект.", в този ред на мисли мога да ви изредя много световноизвестни есеисти и писатели, в чиито есета също няма словесна еквилибристика. Не го харесвам защото по принцип нямам навика да се удивлявам и да величая нещо съвсем естествено, да се прекланям пред семпло написано. Духовното е духовно, но то може да се изяви само чрез истински огладен и разностранен стил. Та нима у Достоевски има "база данни" или "словесно жонгльорство". Има ли? И въпреки това не е ли Достоевски този, който остави на човечеството най-хуманните, най-духовните страници??
    Това е от мен. ДАно не се наложи да пиша повече. Мисля че казах всичко каквото желаех. Пхахахахахаххахаха
  • Какво ли стана?
    Май си изтрих коментара...
    Все пак въпросът ми е, какво е Пхахахахаххаах?
    Нуждая се от превод!
    Не съм го срещал в никакъв български речник.
  • Страшно съм разочарована от безпардонността, което отдавам по-скоро на духовно невежество, отколкото на персонален негативизъм...
    И понятие си нямате, уважаеми безпардонни, колко сте далече от духовния аспект на есето...
    Наистина, страшно съжалявам за разочарованието си...
    С уважение към автор, есе и коментиращи!!!

    ПП "Пхахахахахахахах"

    Има един световноизвестен мъж, получил Нобелова награда именно за разграничаването на духовността и другите прояви на човека...
    Като например базата данни, дар слово, словесно жонгльорство, интелект... Това са все неща с различни дименсии... от тази на духовността...
    Аз мисля, че не сме по-знаещи и можещи от него, поне за себе си мисля така...
    С уважение!
  • Щеше да бъде наистина много смешно, ако не беше толкова тъжно. ...
    /Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се/
    Да си скандален /днес/ е психотерапия, но пък „хванатият” коментар е много удобен от друга една гледна точка.Не всеки спектакъл/моно/ е диалогичен, когато си сбърка сцената.Най-вече защото между разговор и говорене има съществена разлика.Както и между усети и сетива.
    ____________________________________________________________________________
    Павли, съчинението ти е много ДОБРО!!!
    Съжалявам за замърсяването в страницата ти.

  • Вижте, стига сте ме молили и приканвали. Няма да се женя за никоя от вас. Пхахахахахахахах. Работата не е какво е есето - да, безспорно то е
    "кратък литературен жанр с елементи на разсъждение върху поставен въпрос", примери колкото щеш - Андре Мороа, Монтен, Цвайг (поне някои от есетата му) от българските автори - Бешков, Цветан Стоянов и пр. Само дето техните есета не са написани с такъв, наистина ученически стил. Хубаво, има емоция, има чувства, каквито и да са те, искрено е (мисля това никой не би го отрекъл), но не е творчество и не е изкуство. Защото главна характеристика на изкуството е красотата на внушение, дали ще е такава каквато е по стените на Сикстинската капела, по нотните страници на Голямата девета, или между редовете по страниците на Достоевски, тя е налице. Къде е тук обаче? Аз имам високи критерии, признавам, поради тази причина пак казвам, че не неодобрявам, а просто не се съгласявам този набързо нахвърлен щрих, който самият аз оценявам на не повече от 15 минути, да се категоризира като есе или като творчество. И това важи не само в случая, прави ми впечатление, че повечето "есета", които изпълват сайта са именно такива етюди и ескизи, чиито автори си мислят, че като са казали колко са огорчени от живота, как гаджето ги е изоставило или ред други хуморески тук-и-сега, са сътворили нещо кой знае какво? И последните ми думи не се отнасят, държа да подчертая, конкретно към този текст. Той според мен има достойнства, само дето недостатъците му са повече. Пхахахахаххаах
  • Както винаги замисляща по особен начин!
    Възхищавам ти се, Павли, за самобитността и достойнството да я защитаваш и следваш!
    Есето е абсолютно - всичко необходимо и достатъчно, за да окаже желаното въздействие!!!
    Павли, ако позволиш -

    (Астарот Благотворящий), меко казано съм изненадана от лекомислието на коментара ти, но смятам, че това е случайно...
    Ами веднага се вижда противоречието - дори и ти не си наясно с това, което авторът иска да каже
    Освен да чете, човек трябва и да мисли... и то яко...
    Много харесвам една арабска мъдрост - "Който търси мъдрост, може да се нарече умен, а който мисли, че я е намерил - е безумен."
    Нека да бъдем умни, а? като за начало...

    ПП Разбира се, че мога да се обоснова и то достатъчно категорично



  • Благодаря на всички, които са били тук. Радвам ви се!

    Към YHWH (Астарот Благотворящий) - вие пишете вашия анализ, все едно авторът отсъства. Е, тук съм. Есе (определение) - кратък литературен жанр с елементи на разсъждение върху поставен въпрос. Не е необходимо да има момент на изненада, за се разсъждава по опреден проблем. Пожелавам ви да придобиете необходимия жизнен опит, за да разберете силата и значението на обикновените неща в човешкия живот. Мисля, че е достатъчно да изразите отношението си към написаното, а дали е творчество - разбира се, че е, независимо от вашето изказване.
    По-умни хора са казали:

    "Превръщайте отрицателното в положително. Когато превръщате отрицателното в положително, вие действате с всичко, което ви попадне по пътя. Ако хвърлят по вас тухли, строите къщи. Ако хвърлят домати, отваряте зеленчукова сергия. Често можете да промените положението просто като промените отношението си към него. Например едно задръстване може да се превърне във възможност за мислене, за разговор, за четене, за писане на писмо. Като се откажем от представите за собствената си значимост и от схващанията си за това, което би трябвало да бъде, можем да помогнем на нещата да бъдат такива, каквито са."
    Бенджамин Хоф



  • Мило и талантливо, но след Зола и Толстой, човек надали ще седне да чете Тригорин. ХПахаххахахахахх
    Какъв е смисълът от това? Авторът е искал да каже нещо, явно е, но нещо толкова прозрачно и ясно, че чак не е ясно, защо авторът си е помислил, че някой случайно НЯМА да е запознат a priori с това, което иска да му каже? Че то е ясно. ТОва всеки би го чувствал, всеки би го писал. КЪде е изкуството, питам аз? Къде е блестящата есеистична форма, която те кара да се задъхваш като есетата на Цвайг например? (разбира се, това не е сравнение!) Къде е дори моментът на изненада, на нещо, все още неживяно, несънувано? Няма го. ЗА мен това са чувства взети от вестник. За тях могат да се правят ток-шоута, могат да се публикуват, да се афишират, с тях да се парадира, нищо повече. С това не казвам, че не одобрявам написаното. КАзвам, че това написано не е никакво есе, не е никакво изкуство, не е никаква художествена словесност и никакъв плод на творчество.
  • Добре дошла у дома, Павли!!!
  • Мислещ човек си ти, Павли, мислещ и мъдър!
    Винаги поднасяш нещата по възможно най-непринудения начин и по този начин присъстваш винаги и в мислите ми и в сърцето ми и често ми даваш отговори на усещания, които не съм могла да превърна във факт, а всъщност са такива и не толкова сложни, колкото са ми изглеждали.
    Благодаря ти!
  • Да, сърцето е нашият дом! Винаги има на кого да благодарим за това, което е сърцето ни! А защо не и да поканим още някой ... Поздрав Павли!
  • Толкова е мило!Много си гостоприемна, но внимавай кого пускаш "у дома", за да не станеш жертва.
    Веднъж разбитите очаквания учат от време на време да заключваме вратата към сърцето си.
    Поздрави!
  • В сърцето е най-свидното: вярата, близките, България...
  • Кристалночисто и мъдро! Благодаря ти за молитвата, Павли!
Random works
: ??:??