Сцената е все по-красива, представлението е все по-интересно, артистите са все по-многобройни.
Публиката - какво означава тя, кой се крие зад тази дума?
Нека първо да разкажем по-подробно за нашето представление. Милиони години преди нас, то е било скучно, монотонно. Публиката, обаче, дами и господа е била хиляди пъти по-голяма...
Сега, през последните няколкостотин години нашата сцена е изпъстрена с все повече декори - наричаме ги техника... Артистите т.е. Ние се стремим да усъвършенстваме нашето представление, да стане още по-вълнуващо и впечатляващо за самите нас, но публиката - тя доволна ли е?
Питаме ли ние публиката дали е доволна? Плаща ли тя за нашите скъпо струващи билети?
Дами и господа, публиката плаща с цената на своето съществуване!
Колкото по-красив става нашия театър, колкото по-лесен и съвършен, толкова по-скъпо плаща тя с цената на своя живот...
Нека се замислим!
Огледайте се, скъпи колеги от театъра...
Виждате ли я?
Тя е около нас, малко по-встрани от интересните нам декори, леко по-надалеч.
Нея все още я има, все още е там. Чака нашата игра. Не я е страх, защото знае, че това сме ние - нейните артисти.
Години минават, а тя умира.
Вече май знаем коя е тя, но дали я познаваме, дали я обичаме?
Ние я използваме като вещ, за да украсяваме своята сцена, за да живеем пълноценно, забрави ли сме нейната стойност, нейната душа. Онази нематериална стойност...
Природата, дами и господа, е около нас, тя гледа нашето представление!
Нека да се обърнем отново към нея с поклон и нека осъзнаем, че ние съществуваме именно заради нея.
Да спрем меркантилността и алчността на сцената, защото скоро е възможно да нямаме публика.
Пазете природата и давайте всичко от себе си за нейното спасение!
В цялата планета всички артисти са или алчни, или подкупни...
Вие от кои сте? Искате ли природата да плаща с парите на нейното съществуване?
Искате ли дърветата да са единствено за нашите декори или може да си живеят като нас? Да бъдат част от публиката?
СПРЕТЕ СЕ, ХОРА, И ОБИЧАЙТЕ ТОВА, КОЕТО НИ Е СЪЗДАЛО!
© Мария Русева All rights reserved.
Второто нещо е несъгласие с това, че милиони години представлението е било скучно и монотонно. Напротив! Не е било така. Преди нас е имало много цивилизации, коя от коя по съвършени. Природата ни е дадена да я използваме по наше усмотрение, но най-вече да я стопанисваме. Ако убиеш животно, то да е само за храна. Да не се гавриш със смъртта му, да не убиваш за спорта. Ако отсечеш дърво, да насадиш друго. Да насадиш много дървета. А не да изсичаш с гори. А иначе, на природата сме й много лесни. Едно земетресение, един вулкан и сме готови. Природата не е публика. Тя е участник в представлението ни. Тя диша и живее заедно с нас. А това, че сме станали прекалено жестоки и меркантилни, това си е наш проблем...