Умирам ли
Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърце в гърдите, на жажда за вендета, ако някой ме нарани. Вие как мислите? Умирам ли...
Две млади красиви дами стоят пред мен в автобуса. Едната - невероятно привлекателна физически, другата - като нежно парченце кристал, по детски чиста и усмихната. Заглеждам се в едната, местя поглед върху другата и се чудя: коя всъщност е по-хубава? Онова страстно съзадание, с изваяни форми и руси къдри или малкото усмихнато съкровище с чисти като изворна вода очи! Нямам отговор... Но вътрешно в себе си усещам, че по-успешната в живота ще е сладострастаната мацка с впечатляващите физически дадености!
Така е във всичко! Очите ни са алчни, душите - слаби, мечтите - продажни...Такъв съм и аз! Само че не мога да се превъзпитам, не мога да кажа на това пусто мое сърце мъжко да спре да крещи: Искам Вяра за закуска! Искам Надежда за обяд! Искам любов за вечеря!
Умирам ли... Сигурно не! Може би съм просто от последните живи.....
© Адриан Стамболиев All rights reserved.
