Упование

Новините ни заляха отново. Нови протести, нови скандали, нови страсти! Нов свят ли идва или се връща старият? Имат ли хората своите основания или просто имат своите пристрастия? Слушаме абсурди! Виждаме абсурди! Всички имаме мнения и сме горди от това. Въпросът обаче е - ние ли имаме мнения или мненията имат нас? Как мислите? За маловажни неща протестираме, а за големите мълчим. Горди сме и от масовата еуфория и от народния гняв. Индентифицираме себе си с партии, с фирми, със стил в музиката, и с какво ли още не. Къде сме ние? Къде е нашия център? Педставете си, че сме лодка, която плува в морето на живота. Какво ще се случи ако центърът на тежестта на тази лодка е далече от нея. Със сигурност ще се обърне. Защо бягаме от себе си  в търсене на успеха извън нас. Някъде там далече в океана ние виждаме своята реализация. Но какво означава думата реализация. Да изпълним очакванията на обществото ли? 
Животът тече, той е вода. Водата се изплъзва, понякога замръзва, а често просто се изпарява.  Светът не е нашата опора. Той е неуловим. В него сме само ние и нашата лодка. Бурята се усилва, защото вятърът духа все по-силно. Опитва се да отвее от главите ни купестодъждовните облаци. Опъваме платната и се понасяме все по-бързо и все по-бясно. Смятаме, че след тази или онази вълна морето ще свърши. Пак не сме познали. Виновни са другите. Никой нищо не ни е казал. Но ние ще им го върнем. Дори още довечера ще отидем на протест. Вярваме ли, че каузата ни е справедлива?  Да разбира се! Нали истината извира само от нашата глава. Виновни са онези в парламента! Ах колко ги мразим, но само тях слушаме. Ах колко са лоши и безскрупулни, но колко искаме да сме на тяхно място. Бедни сме – искаме революция. Богати сме – искаме ред. На Христос даваме магаре, за нас оставяме Аудито. Светът е нереална, абсурдна гротеска. Ако направиш най-ужасното престъпление все ще има хора, които да викат “Осанна!” Ако направиш най-голямото добро, все ще се намерят хора, които да те разпънат на кръст! Най-брилянтната логика ще се разбие в скалата на лицемерната демагогия. Търсим съмишленици, но никой не може да ни разбере. Ние също никого не разбираме. Къде да намерим своите основания. Ще ги намерим ли като цитираме древните мъдреци или като ставаме част от модните тенденции? Ще ги намерим ли в своя социален статус? Като дойде войната ще направи на пух и прах твоя социален статус. Ще ги намерим ли в красотата? Като дойде старостта няма да остане нищо освен очите ти! Цял живот плуваме, цял живот изследваме света, но какво постигнахме. Станахме ли свободни? И какво означава да сме свободни. Може би да се изправим в своята лодка да вдигнем ръка и да накараме морето да утихне. Да го направи толкова твърдо, че да можем да ходим по него. Да,  но това не е приказка. Този свят зависи от нас! Този свят се уповава на нас!