Всички пътища сочат към "утре". "Утре" е една градина за илюзиите, които сееш днес. Нейната красота така ни запленява, а светлината заслепява, че забравяме да видим трохите на своето днес.

Днес сме намръщени, уморени и притеснени. Взели сме пет, а сме похарчили десет. Смело оставяме борчовете в нашето "утре", като очакваме от него да ни ги изплати с лихвите.

"Утре" не е обещано на никого. "Утре" може да ти даде, но може и да ти вземе. Ако "вчера" е било началото, то "утре" със сигурност е края - все някое "утре".

"Утре" е денят, в който ще усетиш силата на своето днес. Мечтите продължават да се отдалечават и смаляват, а дълговете да се уголемяват и приближават.

Спри на пътя, почини. Избърши потта, проясни погледа, стабилизирай пулса. Тогава пейзажа ще добие реален вид. Перспективата ще се отърси от динамиката, всред грохота от двигатели ще чуеш и гласа на малките неща. Не се опасявай, че ще те изпреварят. Посоката е ясна, а всички пред теб и след теб са едни и същи. Остави ги да префучат и се наслади на своето "днес".

Само днес си тук. Само днес всичко около теб е реално и достижимо. "Утре" е сиренцето в капана на всички илюзии. Утре ще пожънеш това, което си посял днес, а днес - това, което си посял вчера.