„Утре може би ще е късно...”*
В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И докато бързаме, забравяме да... общуваме! Мълчим, когато най-много ни се иска да крещим; мълчим, когато обичаме; мълчим, когато мразим; често мълчим, когато не би трябвало... И говорим, когато би трябвало да мълчим...
Колко пъти имаме да казваме нещо на някого, но си замълчаваме. Казваме си: „Утре... утре специално ще се видим и ще кажа...” или „Толкова е специално, че не е за телефон...” Утре... Сега нямаме време... Бързаме за... никъде. Или търсим точните думи – може би по-емоционални, по-високопарни, с повече патос... А хубавите неща звучат просто... Те си имат думи – не е нужно да ги търсим...
Защо се сещам за това сега? И защо очите ми се пълнят със сълзи... Имах една приятелка. Преди време си споделяхме всичко, говорихме си, смеехме се и плачехме заедно; по едно и също време половинките ни бяха разбили сърцата... и прегърнати на кухненското диванче си обещавахме, че това повече няма да се случи, няма да го допуснем – „отново да изпепелят храма ни”... После тя замина. Да работи в чужбина (като много други).
Преди повече от година се върна. Видяхме се няколко пъти. Говорихме си общи неща – като добри познати, които се срещат случайно след 2 години... Исках пак да се посмеем, да си поплачем... но се бяхме отдалечили. Исках да ú кажа толкова неща – че ми липсваше, че я обичам, че ми е приятелка все още... но си замълчах! Утре – казах си... или другата седмица като се видим... Толкова ангажименти имам сега... Само я прегърнах и... замълчах, а исках да ú кажа толкова неща... хубави неща. Мислех, че цялото време е пред мен... или поне достатъчно. И пред нея... Но – не! Пред нея вече беше само... вечността! Ракът, гадният рак... А аз мълчах...
Мила приятелко, липсваш ми! Надявам се да ме чуваш! Вече няма да мълча... Няма и да бързам! Дано не съм закъсняла... много!
_______________________________________
* Цитат от стихотворение на Дамян Дамянов
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чувствата ... те са истински! Поздрави, Мони!
-
Хората ще забравят какво си казалa..Ще забравят какво си направилa... Но никога няма да забравят как си ги накаралa да се чувстват!
-
Да, Верги, тежко е и тъжно! Не можем да върнем времето, но можем да си спомняме! И да се опитаме да не допускаме да правим неща, за които ще съжаляваме! Благодаря за споделеното! Поздрави!
-
Произведението ме накара да си спомня за последния път, когато видях баба ми. Тогава толкова исках да й кажа, че я обичам ... но замълчах. После беше късно. Винаги ще съжалявам за това, но се надявам да не повтарям повече грешката си.
-
Грег, благодаря за мнението! Старая се да не отлагам - нито думи, нито действия. Понякога не успявам. Поздрави!
-
Носете си новите дрехи момчета и ...момичета, както казваше стефан Цанев. Няма утре има само днес, затова не отлагайте добрите думи и добрите постъпки. А на теб успех Мария и повече смях в очите. Животът е комедия на грешките.
-
Силви, Яна, Ниара, благодаря, че споделихте! Поздрави!
-
Да,цялото това бързане,то което дъх не можем да си поемем...глупавите оправдания,които измисляме...гордостта...предразсъдъците...нереализираното добро....
-
Много искрено написано за приятелката!Поздрави!
-
даа..
http://www.youtube.com/watch?v=ia90j4OudbA -
Павли, Дими, Нели, Миа, Дими, благодаря, че споделихте. Поздрави!
-
Когато загубим близките на сърцето ни хора, тогава осъзнаваме, колко много ни липсват и колко неща неволно сме пропуснали да си кажем погълнати от делника.Поклон от мен за това, което направи за Денка. Убедена съм, че тя те е чула, а живите и роднини със сигурност ще са ти благодарни...Дими
-
...За съжаление, след смъртта рестото остава при живите. Светът е същият. Животът си тече по старому сякаш... Само песента на птиците е друга.. Само слънцето грее по- ианче... и сърцето бие някак си ..празно..
-
Докато четях, си помислих за една фраза от мое стихотворение: "Спестена дума няма как да повторим..."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159197
..
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
