Идва време, когато човек разбира, че за да върви напред, е нужно да се води от малко, но съществени неща. И осъзнава, че едно от тях е да обикне себе си. Ограничава света до най-близките си хора и не вижда нио друго. Така, той е убеден, че когато обича себе си, може да помага и на тези, които са около него. Върви напред. Понякога стъпква това, което му пречи, отстранява го и продължава. И вярва, че никой няма право да му се сърди. За себе си винаги е прав. Той е най-добрият. От децата му по-умни няма. Най-разумен и практичен. Оглежда се, за да види дали има някой, който да му се радва на постиженията. Или да му ръкопляска. И тогава вижда, че чуждите хора живеят по различен начин. Размишлява. Недоумява и не разбира техните навици. И за да не изпада в недоверие към своя начин на живот, започва да оценява постъпките им. Първо сам, а след това споделя и със своя кръг от приятели и близки.
Интересно му е, как едно нещо може да бъде направено по няколко начина. Как може да се разсъждава не к ...