В кое време?
В кое време?
(есе)
Рядко не питам за нещо душата си, мисля даже, че съм ù втръснала. Но понякога и тя си казва думата, без да съм я попитала.
И днес така се получи...
Чета за живота,
за човека,
за българина,
за грешките,
за болките,
за тревогите,
за омразата,
за тракането на кафявите мечки; да, те тракат с уста, когато са в клетка и се страхуват - сърцето ми се сви; душиците им се свиват, те не ръмжат, не се зъбят, не дращят, те тракат като щъркелите през пролетта.
Тракат на страха зъбите и питат: В кое време е най-добре да се живее?
А сърцето, душата и разума ми в триединство, една дълбоко завидна и рядка ситуация, отговарят:
- Каквото и да става,
и в добро време може да има лоши,
и в тежко време може да има добри.
Вие какви сте? - е въпросът, а не кога живяхте!
И зъбите спряха да тракат, но ченето увисна.
© Боряна All rights reserved.
