Вече сме минало

Jun 15, 2010, 11:06 PM

Essays » Personal

1604 1 6

Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.

П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите категории. Дори не се опитвам да напиша нещо емоционално. Не искам да ви трогна, нито него. Тук бе възпята първата любов на едно момиче, което бе невинно - като роза без бодли. По този начин се отърсвам, направих го отдавна.

Посвещавам го на миналото. Заслужава.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vanesa_crazy (Ванеса)

2012-01-02T00:46:21+02:00

Харесах!
lility (Лилия)

2011-05-29T15:32:02+03:00

Страхотно е ! Поздрави!
Ninsi (Нина Найденова)

2010-06-29T17:09:58+03:00

Желая ти да бъдеш много щастлива независимо от всичко!
3y3ka (Зузка)

2010-06-19T18:58:08+03:00

Любовта винаги я има. Човек не може да живее без нея. Просто идва момент, в който пренасочваш цялата си енергия и мечти в друга посока.
vita65 (Виолета Арнаудова)

2010-06-17T08:57:51+03:00

В контраст с предишното есе.Къде отиде любовта?
racerakz (Ивелина Кирева )

2010-06-16T10:08:32+03:00

Много е красиво и мен ме докосна.Браво на теб.