вечната
бяла
направена от светлина
дълбоко вътре в мен
и навсякъде наоколо.
те се докосват
тук
сега
никога
никога
няма да те напусна
нито ти, нали?
нито ти...
лъчи
винаги, щом затворя очи...
болестта ми...
болестта ти...
пропукана
и помръкваща
тъмна, прорязваща болка в тишината ти
иска да те дръпне
да те изкриви
да те отдели от мен
мен от теб...
идва...
и се опитва да те вземе...
никога няма да успее...
никога отново няма да заспя
... но щом дойде при мен,
някога...
ще отиде и при теб
наблюдавам колко тиха си...
спокойна...
не ме предавай...
ще бъда винаги тук и ще те пазя...
не ме предавай...
недей...
светлина
затварям очи и почерняваш
трошиш се и се рониш
всеки път дърпа все по-силно
за да те няма...
... защото иска да те няма...
защо...
още не си я виждала, нали?
не мога още дълго...
моля те, пази ме...
моля те...
не затваряй очи....
тъмнината
впита в мен
този път
ме тегли надалеч от теб
този път е твой ред да ме върнеш...
този път е в теб...
моля те...
моля те.
не ме пускай
бяла.
празна.
с четири стени
© Светлин Николов All rights reserved.
