Здравей, татко! Добре ли си? Жив ли си, здрав ли си? Още ли държиш старата бръснарница? Вярвам, че все още си най-добрият бръснар в града. Ами мама? Тя как е? Помня какъв хубав хляб правеше мама. Много съм се затъжил за вас двамата. Все пак мина доста време, откакто заминах за Версай. Не знаеш колко неща има за разказване. Версай, татко, сякаш е място сътворено не от хора, а от Бог. Всичко е прекрасно, приказно дори. В момента изпълнявам длъжността - личен бръснар на краля. Помня, когато бях малък и ти ми казваше: "Учи, сине, за да станеш учен човек, да не бръснеш простаците в квартала." Помня също и как с мама ме пребивахте от бой с точилката, защото не учех много. Не стига, че до обяд ядох бой от отец Франциск, ами следобед и Вие ми потрошавахте кокалите. Когато видя, че от мене няма да излезе учен човек, реши да ме посветиш в бръснарството. Благодаря ти, че ме налагаше с колана порежех ли някой? Имало е защо, все още не съм порязал Луи. В началото, татко, много се страхувах от него, ...