Здравей, татко! Добре ли си? Жив ли си, здрав ли си? Още ли държиш старата бръснарница? Вярвам, че все още си най-добрият бръснар в града. Ами мама? Тя как е? Помня какъв хубав хляб правеше мама. Много съм се затъжил за вас двамата. Все пак мина доста време, откакто заминах за Версай. Не знаеш колко неща има за разказване. Версай, татко, сякаш е място сътворено не от хора, а от Бог. Всичко е прекрасно, приказно дори. В момента изпълнявам длъжността - личен бръснар на краля. Помня, когато бях малък и ти ми казваше: "Учи, сине, за да станеш учен човек, да не бръснеш простаците в квартала." Помня също и как с мама ме пребивахте от бой с точилката, защото не учех много. Не стига, че до обяд ядох бой от отец Франциск, ами следобед и Вие ми потрошавахте кокалите. Когато видя, че от мене няма да излезе учен човек, реши да ме посветиш в бръснарството. Благодаря ти, че ме налагаше с колана порежех ли някой? Имало е защо, все още не съм порязал Луи. В началото, татко, много се страхувах от него, мислех, че ако го порежа, ще ме обезглавят. Но той се оказа много добър човек, с чувство за хумор. Искрено се възхищавам от покоите му. Всичко не е позлатено, а е златно. Имам чувството, че за направата са използвали тонове злато. Аз съм един от любимите слуги на Луи. Той разговаря с мен, докато го бръсна и дори понякога ми позволява да играя на билярд с него. Честно казано, много по-добър съм от краля, но винаги му позволявам да ме победи. Но нека ти разкажа малко повечко за Версай. Всички сгради тук са облицовани с мрамор. В самия замък на първия етаж има 6 огромни салона. Мога да ти кажа само за някои от тях, тъй като не съм влизал във всички. Билярдът, за който ти пиша, се намира в салона на Диана. Целият салон е в прекрасни фрески. Не знам какви ръце биха могли да издялат дървото толкова съвършено. Влизал съм и в салона на Меркуриий. В него се играят карти, той е толкова добре декориран, няма начин да си го представиш. Още не съм влизал в салона на Аполон, тронната зала. Разказват, че под един балдахин на сребърен трон стоял Луи. От всички зали обаче, най-хубава е Галерията на Огледалата. Тя е страшно дълга, широка и висока. Тук със сигурност не би изпитал клаустрофобия. В нея има 17 високи прозореца във вид на аркади, през които влиза светлина и се отразява в 17 огромни огледала. Вечер се запалват 3000 свещи и цветовете започват своята игра, една феерия от цветове. А по свода е изрисуван самият крал. Има още две зали, но за тях друг път. Има още едно нещо, за което искам да ти кажа - това е градината. В нея има не просто хиляди цветя, а хиляди видове цветя. Не мога да повярвам, че съществуват толкова много видове кой от кой по-красиви. Съчетани са съвършено, отново феерия от цветове и цветя. Единствено тук и в Галерията на Огледалата съжалявам, че имам само две очи и не мога да обхвана цялото великолепие. Само едно не разбирам, сред цялото това великолепие, какво прави една съборетина, наречена "Колибата", до Малкия Трианон. Предполагам, че скоро ще я съборят, ако тя сама не се срути. А между другото, пиша ти, защото леко пострадах, почивам си и се възстановявам. Онзи ден отидох до конюшнята да видя конете. Един от тях обаче така ме изрита, че ми счупи два предни зъба. Вече не мога да казвам "т" и "ф". Е, това е засега. Обичам ви.

                                                         Винаги Ваш - Людовик