Все още
Скоро не ми се беше случвало! Не ми се беше случвало това напрежение... Напрежение, което ме кара да се чувствам толкова странно; нещо, започващо от... всъщност не зная от къде започва - знам, че сърцето бие по-бързо и сякаш в особен ритъм; гърлото се свива, изсъхва и въпреки това искам да преглътна, но не мога; нещо в слепоочието ми започва да пулсира; очите ми се пълнят със сълзи и ако само мигна... Това вълнение не е предизвикано от внезапно връхлетяла ме любов, не е свързано с любимия или с друг конкретен човек в живота ми. Беше филм! Да, просто един филм!
От малка чувам, че когато човек плаче е проява на слабост. И като че ли всички около мен се опитваха да ме убедят в това. Колкото и да им беше тежко възрастните стискаха зъби и се правеха на силни, трупаха цялата болка в себе си и в един момент тя започна да избива - в крясъци, повече бели коси или ... закъснели признания! От екрана ни внушаваха, че силните (мъже) не плачат - нямаше герой, който да имаше моменти на слабост и... сълзи. „Не човек, а желязо"! Ако, както казват, сълзите са кръвта на душата, когато не плачеш какво означава - нямаш душа или никога не те раняват?...
Имаше период, когато вярвах, че силните не плачат и нямат право! Исках да не мога да плача! Да преглъщам поредната болка и да продължавам напред... Но не се получи! Питах се: „ Толкова ли съм слаба?" „Не мога ли да бъда като...?" И колкото и да исках - плачех. Плачех, когато някоя песен влезеше в сърцето ми просто, защото беше хубава и изпята с чувство; или когато ми навяваше спомени! Плачех, когато прочетях някое стихотворение и то предизвикваше онова вълнение! Плачех, когато някоя книга ме грабваше и имах чувството, че съм в сюжета! Плачех на филми, които...
Плачех, когато ми се плачеше! Смеех се, когато ми беше смешно! Радвах се, когато се случваше нещо хубаво!... И разбрах - силните плачат и сълзите им са силни, истински! Защото извират от душата им! От най-истинските им чувства! А слабите... се оплакват, защото те плачат за себе си! А силните - за всички останали...
Скоро не ми се беше случвало! Но снощи... плаках! На филм! И докато плачех си мислех, че това е едно от нещата, които ни правят човешки същества - да плачем! И осъзнах, че съм щастлива! Щастлива, че мога да плача... все още!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
