Все още
Скоро не ми се беше случвало! Не ми се беше случвало това напрежение... Напрежение, което ме кара да се чувствам толкова странно; нещо, започващо от... всъщност не зная от къде започва - знам, че сърцето бие по-бързо и сякаш в особен ритъм; гърлото се свива, изсъхва и въпреки това искам да преглътна, но не мога; нещо в слепоочието ми започва да пулсира; очите ми се пълнят със сълзи и ако само мигна... Това вълнение не е предизвикано от внезапно връхлетяла ме любов, не е свързано с любимия или с друг конкретен човек в живота ми. Беше филм! Да, просто един филм!
От малка чувам, че когато човек плаче е проява на слабост. И като че ли всички около мен се опитваха да ме убедят в това. Колкото и да им беше тежко възрастните стискаха зъби и се правеха на силни, трупаха цялата болка в себе си и в един момент тя започна да избива - в крясъци, повече бели коси или ... закъснели признания! От екрана ни внушаваха, че силните (мъже) не плачат - нямаше герой, който да имаше моменти на слабост и... сълзи. „Не човек, а желязо"! Ако, както казват, сълзите са кръвта на душата, когато не плачеш какво означава - нямаш душа или никога не те раняват?...
Имаше период, когато вярвах, че силните не плачат и нямат право! Исках да не мога да плача! Да преглъщам поредната болка и да продължавам напред... Но не се получи! Питах се: „ Толкова ли съм слаба?" „Не мога ли да бъда като...?" И колкото и да исках - плачех. Плачех, когато някоя песен влезеше в сърцето ми просто, защото беше хубава и изпята с чувство; или когато ми навяваше спомени! Плачех, когато прочетях някое стихотворение и то предизвикваше онова вълнение! Плачех, когато някоя книга ме грабваше и имах чувството, че съм в сюжета! Плачех на филми, които...
Плачех, когато ми се плачеше! Смеех се, когато ми беше смешно! Радвах се, когато се случваше нещо хубаво!... И разбрах - силните плачат и сълзите им са силни, истински! Защото извират от душата им! От най-истинските им чувства! А слабите... се оплакват, защото те плачат за себе си! А силните - за всички останали...
Скоро не ми се беше случвало! Но снощи... плаках! На филм! И докато плачех си мислех, че това е едно от нещата, които ни правят човешки същества - да плачем! И осъзнах, че съм щастлива! Щастлива, че мога да плача... все още!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Нимфа! Поздрави!
-
Пишеш невероятно задълбочено ... и в предишни твои есета - видях. С леки примери задълбочаваш нещата Успех !
-
Илияна, благодаря! Поздрави!
-
Сълзите, според древните философи, са началото на психокатарзис. Можем ли да плачем, можем да пречистваме душата, защото според езичниците, водата има магическата сила да отмива злото. Хареса ми твоето есе. Радвам се, че ме замисляш всеки път. И като теб съм щастлива, че също още мога да плача над филм, книга или чуждо страдание. Поздрави!
-
Дими, Димка, Нели, благодаря за коментарите! Поздрави!
-
и аз плача понякога.. Виждала съм големи и силни мъже да плачат и затова не ме срам от сълзите...
-
Силен край, харесах.Емоционалните хора могат да се радват, да плачат...,което е хубаво.Не случайно има народна мъдрост "Ни на живо се радва, ни на умряло реве".Поздравления Димка Първанова.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
