Аз съм страхотен човек!
Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполагам, че не всички са съгласни, но нека поясня.
Не говоря за нахалство, но пък за самочувствието като цяло. Един човек може да изглежда нахакан, отворен, готов за поредната битка. Той може да се потупа по гърдите и да каже„Ще ви разбия!“, или да отметне коса и да погледне на света, сякаш го притежава. Но в края деня, всички те се прибират вкъщи, свалят маската и под нея има само крехки души, които, както всички останали искат само една мила дума, малко любов, може би усмивка, дори поглед, който да ги насърчи и да им покаже, че те наистина могат да притежават света.
Парадокса тук е, че те имат нужните качества, да притежават света, те могат всичко. Те не са като онези простовати хорица, които го ...