Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вечерта се разстели през отворения прозорец нежно да те успокои сребърно-лунната тишина.

В такива  моменти мечтите, звездно заискряват. Някой се е погрижил да вкусим свободно от необятните, неземни дарове, чрез неограниченията на мисълта в границите, където се чувстваме най-комфортно и най-спокойно.

Вероятно сме разсъждавали не само за това, колко красива е светлината сутрин или какво е предназначението на тъмнината, но и границите, в които са поставени. Случайност ли е точно слънцето да е центърът на слънчевата система? Случайна даденост за човечеството ли е тази звезда? Звезда, която доставя цялата светлина и топлина, от която имаме нужда. Границата, кога да се събужда деня и кога да заспива,  за да отстъпи място на нощта, плод на случайност ли е или е мъдър промисъл на Един ненадминат Дизайнер?

Не е ли страхотно да наблюдаваме също реките, езерата, моретата, океаните, които са поставени в съответните им граници. Реките в речните корита например, какво би станало ако безразборно се разлеят по земната повърхност? Виждали сме ужасяващите картини от бедствени ситуации. Те са илюстрация на факта, че ограниченията и границите, вероятно не са плод на случайност, нито пък имат за цел просто да отнемат от радостта и спокойствието на хората. Ограниченията и границите ги има, за да могат жителите на планетата земя да живеят в сигурност и защита.

А какво да кажем за нея, за Любовта. Тази, която вдъхновява, преобразява, осмисля живота на всеки един човек. Не ли е очарователно и вдъхновяващо в рамките на бракът мъжът и жената да си даряват любов безрезервно. Кое или какво попречи на човека да повярва, че бракът е защита както за мъжа, така и за жената? Кой успя да внуши, че бракът не може да е красиво и вълнуващо приключение за съпрузите,  докато смъртта ги раздели?

Огънят в камината топли и носи красив уют, но извън нея е способен да изпепели дома ни. Отнесен към брака и интимните взаимоотношения  можем да кажем същото. Защо да не са признак на истинска загриженост и милост, Божиите  заповеди отнасящи се до бракът? Чрез преднамерена пропаганда, ценностната система на голяма част от обществото е претърпяла сериозна „реформа”. Трансформация , която вместо да донесе истинска трайна свобода и наслада се оказва едно горчиво и подмолно робство.  Заробване, което има изпепеляващо разрушителни последствия във взаимоотношенията ни.

Много са „добронамерените” разпространители и манипулатори в съвременното ни общество. Бих казала: ”добре са си свършили работата”, защото болшинството от човечеството вече има моделирана ценностна система, изградена от внушаването на  съзнателно наложени идеи. Не бих искала да се отклонявам в тази посока да търся виновните, защото погледнато глобално, става все по ясно, коя личност има интерес да отклонява вниманието на мнозинството от истината. Истината, не е относително понятие както е удобно да я представят философските умове.  Абсолютната Истина е Исус Христос!

Но нека се върнем към основните въпроси, на които търсим отговор в тези кратки разсъждения: Вярата в Господ освобождава или заробва? Източник на свобода ли е или на ограничение?

Ще бъде твърде лекомислено да отговорим прибързано или еднозначно. Какво представлява ограничаването? Най-лесно можем да го обясним като поставяне на граници. Границата е разделителна линия между територията на две държави, две области или местности. В преносен смисъл представлява мислена линия между две явления. Сигурно сме чували често  израза: „на границата между живота и смъртта”.  Границите, които поставя Върховния владетел добро ли са или зло ? Ако са поставени с цел да предпазят творението от катаклизми, инциденти или разрушителни взаимоотношения с идващите от тях последствия, ако целта на Създателя е да предпази своето творение от най-страшния му враг – смъртта, то тогава бихме ли били склонни да погледнем на ограничението като израз на най-велика любов към човека от Неговия Творец?

Ако приема, че вярата в Бог, ме поставя в ситуация в, която съзнателно и волево се ограничавам, за да се съобразя с волята на върховния авторитет на Господа. Това само по себе си ограничава ли ме или е носител на свобода за мен, след като в крайна сметка избора е свободна изява на волята ми?  Не е ли истинска свобода, когато след взетия избор, ме обзема чувство, водещо до пълна хармония с мен самата,  със съвестта ми, както и с хората около мен. Не е ли свобода да имам право на избор между добро и зло и доброволно със цялата си съвест и воля  да избера доброто. Да избера живота пред смъртта. Това ограничение - робство или свобода ми носи?

Може би си заслужава да станеш роб на Господа за да преживееш най-красивата свобода.

Прекрасно е, рано сутрин, излизаш навън, вдишваш чист въздух. Дробовете ти се изпълват с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка докосва лицето ти. В този момент любимият хваща ръката ти и преоткривате красотата на новия ден. А когато вечерта се разстели през отворения прозорец нежно те успокоява сребърно-лунната тишина.

В такива  моменти мечтите, звездно заискряват. Някой се е погрижил да вкусим свободно от необятните, неземни дарове, чрез неограниченията на мисълта в границите, където се чувстваме най-комфортно и най-спокойно.