Въпрос, спомен, тъга.
Защо не танцуваш с мен?От какво те е срам, от какво те е страх?!?
Забрави ли колко забавни бяха танците ни, колко пламенни и колко истински?!?
Защо когато аз умирам да тацувам с теб, ти все тъй студено се държиш?Нима вече не ме обичаш?
Защо не дойдеш при мен на дансинга, да слеем телата си, да слеем душите и сърцата си в един танц, в една хармония и едно съвършенство?
Нека да забравим поне за миг проблемите си, да се откъснем от реалността и да заживеев в безгрижните минути на танца!
Нека сърцето ти затупти с в ритъм с моето.Нека умът ти мисли заедно с моя!В танца, там където сме само ти и аз, няма проблеми, няма борба.А има само игра и забавление, поне за 5 минути.И колко дълги и красиви са те, когато ти си до мен.
Но теб те няма.Аз отново съм сама, там на дансинга.Викам те, но ти не ме чуваш, толкова си безчувствен и безмилостен.
Забрави ли как телата ни се търсеха, как се докосваха и тайно се желаеха, там на дансинга.И всички ни гледаха с почуда и малко завист.Защото танцувахме като обезумели.Аз виждах само теб.Ти виждаше само мен.Аз исках само теб.Ти искаше само мен....
А сега коя виждаш ти, коя желаеш.......?А аз....?!?
Защо вече не танцуваме???
