Върни се
Върни се отново...
Не по-силен,
не по-луд,
не по-пораснал.
Върни се ти, точно ти.
Такъв какъвто бе преди да си отидеш.
Върни се, за да се изгубя в теб... отново.
Върни се, защото този свят така ме плаши и така ме разболява.
Защото е толкова трудно да се справя без илюзията за щастие, без мечтата за красиви дни, без теб.
Върни се за да мога отново да скрия себе си някъде. Споменът за теб не ме побира. Тясно ми е в него.
Искам простора на душатата ти.
Свободата на мислите ти. Искам теб.
И начинът, по който се усмихваш.
Изказът на всички малки неща, които ангажират твоя всевластен взор.
Искам усета за твоя дъх до себе си... за да дишам отново.
Допирът до всичките ми сетива и да живея.
Искам далечината на твоя поглед и светливостта на очите ти. Ирисите ти в цветове на всичко минало през живота ти, отрекли тайнствеността и скритите мисли.
Искам твоята искреност. Онова откровение, граничещо с детска безсуетност.
Дори терзанията ти, ме правят празна в своето отсъствие.
А нощите са будни призраци без фината магия на сънищата водещи в твоя свят.
Пресъхнаха страните ми, и цветята по устните ми вехнат.
Върни се, за да заплача отново...
Върни се...
На един специален и неповторим човек. С обич.
© Даниела All rights reserved.
