Защо да е грешно да искаш сърцето ти да е пълно с ягодово сладко? Защо да е грешно да обичаш аромата му навсякъде из живота си? Защо да не помниш вкуса му, дори когато бягаш. Когато бягаш от собственото си сърце и от копнежа към това да бъдеш цял. Цял, споделен с някого. Не можеш да си цял, ако си сам... не може. А аз не исках да повярвам, че това е онази истина, която светът отдавна е отказал да отрича.
Не можеш да отричаш нещо, което е заложено в природата ти, нещо, което тече из вените ти... които, Бога ми, аз не искам да прережа. Не искам слабостта на хилядите, които повярваха, че може да има такъв път. Пътят е само един и той... той може и да е Голгота, но е истински...
Ягодовото сладко е червено. Обичам червеното, но не онова червено, обсипало витрините по празниците. Не това червено за продан... обичам червеното, което не можеш да купиш, не можеш да имаш и не можеш да видиш, ако не можеш да погледнеш в душата. Душата на застаналия до теб... застанал до теб, за да вървите... до к ...