За болката ми
1 min reading
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена от мен дума, която се бори да надделее в реалния свят.
Боли ме, че самата аз не зная идиома на собствената си реалност и съществуващия около мене свят.
Боли ме от това, че не зная какво ще е утре и живея вечно в реалността на днешното вчера.
Боли ме, че не мога да върна времето, за да поправя някои от грешките си.
Боли ме, че миналото не може да се изживее отново, защото някой моменти бих живяла хиляди пъти.
Боли ме, че не обичам себе си достатъчно, за да допускам да бъда наранена.
Боли ме от самото чувство за вина, когато знаеш, че грешиш, но гордостта те кара да продължаваш.
Боли ме от задушаващото тръшване на живота, който смазва всяка една моя стъпка.
Боли ме от присъствието на всичко около мен, което ме подтиска и натъжава.
Боли ме всеки път, когато някоя мечта умира, още преди да реша дали е достатъчно силна, че да издържи на бурята в мислите ми.
Боли ме от мисълта, че някога мога да загубя теб и от мисълта, че изобщо мисля за това.
Боли ме, че някога съм живяла и съществувала без теб.
Боли ме, но продължавам, защото обичам да живея.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена от мен дума, която се бори да надделее в реалния свят.
Боли ме, че самата аз не зная идиома на собствената си реалност и съществуващия около мене свят.
Боли ме от това, че не зная какво ще е утре и живея вечно в реалността на днешното вчера.
Боли ме, че не мога да върна времето, за да поправя някои от грешките си.
Боли ме, че миналото не може да се изживее отново, защото някой моменти бих живяла хиляди пъти.
Боли ме, че не обичам себе си достатъчно, за да допускам да бъда наранена.
Боли ме от самото чувство за вина, когато знаеш, че грешиш, но гордостта те кара да продължаваш.
Боли ме от задушаващото тръшване на живота, който смазва всяка една моя стъпка.
Боли ме от присъствието на всичко около мен, което ме подтиска и натъжава.
Боли ме всеки път, когато някоя мечта умира, още преди да реша дали е достатъчно силна, че да издържи на бурята в мислите ми.
Боли ме от мисълта, че някога мога да загубя теб и от мисълта, че изобщо мисля за това.
Боли ме, че някога съм живяла и съществувала без теб.
Боли ме, но продължавам, защото обичам да живея.
© Вяра Ангарева All rights reserved.
