(тук ще събера есетата за Живота, той го заслужава;))




***

Дата, дати... какво ли значат някакви числа,

като сме толкова неуки, заблудени и отнесени?!?

Времето е само тук и сега, всичко останало е илюзия!

#!$

     Описуеми ли са мъките на малките деца, които трябва да изтърпят докато станат големи хора, за да се насладят на игрите, секса, любовта и творчеството? За някой, може би. За мен ще е трудно понеже не си спомням нищо от тези ранни моменти след раждането и доста след това.

 Като гледам сина си обаче ще мога да опиша поне част от “принципните” мъки на всяко малко дете, без да съм изчерпателен разбира се.

     Първото предизвикателство е самото раждане, (преди което може да се говори за множество препятствия за преодоляване, като теснотията например) това кошмарно преживяване, в което напускаш топлия уют на водата и безтегловността и влиташ в света на въздуха и миризмите, на гравитацията и болката. От тук нататък започват мъките от неразбирателството. Детето има един начин на изразяване и той е плачът. Но причините за него са безброй. Защо плаче малкото бебе? Поради това, че е гладно, насрано, напишкано, неизакано, защото му се спи и т.н. и т.н. А колко мъки трябва да изтърпи малкият човек от неуките си или “болни” родители?! Но това е друга тема. Ето основните причинители на детското страдание: коликите, болестите, модерните уреди с тяхното отвратително облъчване, замърсеният въздух, жегата, студът, изкуствените тъкани и прочие. . .

А какво да кажем за това, че се налага да серат в памперси и ако мама или тати не усетят да си седят в говната сума ти време.

Детските несгоди са много, но могат да се облекчат с малко повече мислене и целенасочени действия от страна на родителите. Идеята на съществуването въобще, е да дадеш най-доброто от себе си на децата си. Но за това е необходимо да мислиш и знаеш много за живота, Вселената и всичко останало, защото “най-доброто” за едни е едно, а за други - друго!

     Основните знания, които трябва да имаш, за да оцелееш на планетата Земя са следните:

 - На Първо място:

     -намиране на питейна вода;

     -откриване и производство на храна;

     -справяне с климатичните фактори- студ, жега и т.н.

     -построяване на дом и създаване на семейство.

 - На Второ място:

     -знания за Природата(макар и много общо казано) - сезони, климат, сеитби, коситби, подрязване, плевене, бране, съхраняване на продукцията, и т.н. и т.н.

     -знания за себе си - хилядите подробности на физиката и психиката, лечения, справяне с различни проблеми от ежедневието;

     -творческо ежедневие и положително мислене;

…нещо ми мина ентусиазъма от описване на тези неща. Днешната цивилизация е доста по-различна от НАЧАЛОТО, или дори отпреди 70-80 години и много са новите проблеми, които създава тя на обикновения жител на планетата- хиляди ограничения като държави, правителства, националности, жителство, пари, превъоръжаване, военни конфликти, тероризъм, замърсяване на околната среда, избиване на цели животински видове и т.н.

Съгласен съм, че трябва да има някакъв ред и закони, които да се налагат, за да се спазват, но бюрокращините в държавите нямат край. Мисля си, че в крайна сметка всичко опира до първите 7 години от живота на всеки човек - от възпитанието и от начина му на живот. В тези седем години се оформя облика на бъдещия homo-sapiens. Научи детето да разчита на себе си, да вярва в собствените си сили, да се любува на природата около него, да обича ближния, но и да се съмнява и подлага на проверка, да се грижи за здравето и хигиената си и никога да не забравя, че всъщност всичко е една игра, игра и трупане на познания и различни енергии от първичната същност - душата…
                                                 '98г.

***


Животът е твърде интересен, за да бъде проспан...
Толкова много пътеки за извървяване, толкова планини за преодоляване, толкова небеса за прелетяване и морета за преплаване... и необятния вътрешен свят!

Отново темата ЖИВОТ ме завладя преди минути...
Приспивайки малкото прекрасниче, разказвайки му поредната, току що измислена история за баба Меца, малкия Мечо и  многобройните му приятели - Прасчо, Ийори, Орела, Бухала, чичо Кърт, речната Нимфа... в съзнанието ми независима от нищо, се оформи мисълта:

Животът е твърде интересен, за да бъде проспан!

Малко са хората, платили билет и отишли на знаменит спектакъл, за да спят!
Много са създанията, слезли на земята и забравили за какво са тук!
Но в театърът "Земя", явно всичко е позволено!
Дори да проспиш хиляди животи, един път грабне ли те земната гравитация... трудно можеш да се откъснеш оттук. Но Тя, знае! Все ще дойде ден и това е неизменно, в който ще се събудиш!
И независимо от това дали си просяк или принц ще грейнеш като малка звезда!
...
Ще ми се, да мога да видя момента... цялата огромна планета, обсипана във звездни лъчи!
Мечти...

Има основни роли, които играем щем не щем...
Основната роля е Оцеляването на бедните ни тела.
(Специално за брат Sorbus ще направя допълнително уточнение и разяснение...
Защото ми се струва, че гледа на живота еднопластово, еднолинейно... в една равнина.
Братко Sorbus, Яворе, когато си бил късче плачещо месо, знаеш ли колко си мислил за спасението на душата си? Ей толкова- 0! Нищо не си мислил тогава! Просто си бил жаден и гладен и си ревал... плакал си за майчината топлинка, за прегръдка и защита! И сега въпреки, че си сравнително млад и приятно закръглен, ако живота, ти постави изпитание... да умираш за капчица вода или да заприличаш на бродещ скелет, търсейки храна, знаеш ли колко ще мислиш за спасението на душата си? Какво би направил, за да спасиш душата си, в момент когато е застрашен животът ти? Затова живота е прекрасен, защото ти предоставя безкрайни възможности...  Прочети, помисли, разбери! )
Така е на Първото ниво! Оцеляването и в двайсет и първи век от новата ера е предизвикателство!
Толкова много сме постигнали тук, та даже има закони непозволяващи да напускаме телата си по собствена воля!
Това е изумително!
Самоубийството е престъпление!
Ако те хванат преди да си умрял, подлежиш на съд и затвор!
Имаше една болна жена, молеща се да си иде...
Парализирана, не можеща да направи нищо сама, единствено молеща се...
Не й даде разрешение и върховният им съд... Защо?
Защото все някой трябва да го направи, нали!?!
Да й бие инжекцията!
Значи става убиец! Палач!
По света има тайни клиники, даващи тази възможност, тази екстра, да се разделиш с тялото си...
Но ставаше дума за оцеляването!
Въздух, вода, храна, топлина...
Няма проблем!
Имаме ги!
Не навсякъде, разбира се, но нали ако някой новодошъл дойде, трябва да има къде да го гледа този спектакъл... Гладът!!! Защото, тя Жаждата... убива! Убива бързо!
Но "Гладът" е истински, голям спектакъл!
В него участват хиляди... И за да го има, в океаните редовно се изхвърлят милиони тонове храна!
Оцеляването не включва само енергийните фактори! Ами убийците? Ами хилядите болести? Инфекции, вируси...
"Оцеляването"е спектакъл продължаващ от милиони години! Той е в основата на всичко! За да влезеш на другия спектакъл, първом се научи да оцеляваш!
Не, че като участник в спектакъл "Творчество", например, не могат да те застрелят по погрешка или нарочно, или някой заспал да те отнесе по пътищата...
Така че, всеки следващ етап/етаж/спектакъл съдържа и предходните... И става една каша, в която и Айнщайн не би могъл да се оправи! Прекалено много стават неизвестните... Всичко е изтървано от контрол и само Бог може да го осъзнае и поправи! Но за него Времето не съществува! Това означава, че Той вече е сторил всичко необходимо...  и всичко е Прекрасно! Но ние все още не знаем;)

До скоро... на втория етаж!

Защото Животът е твърде интересен, за да бъде проспан!

***


И така!
Тайнството на сътворението лежи пред нас!
Животът е непрестанно сътворяване!
Всяка клетчица от телата ни се обновява и възстановява...
Жлезите ни започват да произвеждат специфични Хормони, даващи ни допълнителна сила, енергия и желания.
След като успеем да се издигнем над червения етаж, заземени и чувствайки сигурност ние можем да помислим за Сътворението!
Телата ни са здрави и енергични, жадуващи за възпроизводство.
Желаещи всепоглъщащата и омайна Страст.
На това ниво никой и не мисли да спи!
Тук се вихрят енергии, светлината е в оранжевия спектър и става дума предимно за секс!
Става въпрос и за много други неща, като Промяна, Движение, Емоции и т.н. но изчерпателен няма да бъда, защото това е забавление, а не научен труд...
Всичко е игра! Аз се забавлявам, забавлявайте се и вие!
Живота е прекалено интересен, за да допускаме застой...
Водата е Енергия, когато е в движение, иначе е блато!
Луната влияе чрез подвижните течности. Както на цялата земя така и на отделния индивид.
А движението е винаги по най-малкото съпротивление...
За нас, обаче като разумни същества е лесно да открием и други пътеки... стига да поискаме, стига да повярваме! 
Животът е много по-интересен от елементарния секс!
Факторът, който говори най-силно за това е Енергийността ни!
За щастие ние живеем едновременно на много нива!
До скоро... на третия етаж!
Животът е многообразен и в това е Удоволствието да го живеем... отново и отново...

***


Малко са ценните моменти в живота ни...
Ограниченията валят от всякъде!
Ако само за  миг спрем и се замислим "Защо сме в целия този Хаос?", ще бъдем залети от вълната зад нас, пред нас и ще се окажем в поредният водовъртеж от Живота.
Ето го и третият етап/етаж от стълбицата, чиито стъпала могат да бъдат многократно прескачани...
Тук грее блестящият Ян - нашето животодаряващо Слънце!
Ако на втория етап ние имахме избор, защото той го предоставя, то сега от избора, зареден от желанието се заражда Волята.
Волята е рожба на Умът и Действието, безценната искра, която разпалва огъня на нашата Сила!
Издигнали Съзнанието до тук ние влитаме в безброй нови моменти и възможности.
На сцената са всички учени и политици, всички велики военачалници и спортисти, но тук са и блестящите комици!
Вселената е недостижимо непознаваема и винаги ще е забавно да се изследва, желанието за победа е дълбоко вкоренено и винаги ще има Още, но когато се намеси жаждата за Власт, когато има подчиняване и заробване и хуморът не може да помогне...
Необходимото Зло е важен фактор на този етап. Без него как да се насладим на Доброто?
Без да си познал Грозотата, не можеш да оцениш Красотата.
В наше време представите ни за Сила и Енергия са много по-сложни отколкото са били да речем преди дори, сто години. За да преминем чисти и възвишени на следващия етап, където ни очаква Любовта е необходимо да трансформираме понятието Сила в нещо, което засилва, укрепва и развива...
Както Слънцето подхранва цялата екосистема на Земята, така и силовите структури би трябвало да ни даряват Спокойствие и Сигурност...
Комичното в случая е, че в целия този театър според някои има само един зрител...
Дами и Господа! Ние НЕ сме марионетки... ние имаме Свободна Воля! Ние сме зрители и участници в театъра "Земя"! И когато играем ролите си, нека да бъдем професионалисти! Нека се насладим на безкрайните възможности дарени ни от Бог!
Енергията сама по себе си не образува сила!
На този етап ние се учим да Я насочваме преди да можем да се възползваме от нея с истинското усещане за Мощ.
Следователно е необходимо да бъдем поне малко съзнателни...
Иначе оставаме на животинско ниво - оцеляване и възпроизводство.
На всеки следващ етап факторите се увеличават лавинообразно!
Животът става все по-вълнуващ!
Вече сме в открито море, а пред нас има Океан от възможности...
До скоро... на следващата сцена от безкрайните потоци на Времето.
Животът е прекрасен, когато си го направим такъв!

***


Здравей, Приятелю!
Ти, който си вперил очи в монитора...
Ще усетиш ли ласката ми?
Как да кажа "Обичам те!", на толкова непознати души?
Как да кажа "Любя те!", на цялото Мироздание, непознавайки го?
Искам да премахна съмнението, искам да мога да прощавам, искам да лекувам...
С душата си да мога да обичам, Истински и безрезервно...

Здравей, Приятелю!
Отпусни Душата си свободно да полети.
Разтвори Сърцето си в зелените поля на Любовта...

Като второ раждане е Oсъзнаването!
От невръстни дечица ни учат на подчинение и приемане на авторитета...
Баща, майка, брат, сестра, учители...
Израстват малките в неведение, в заблуди, в отегчение...
И когато дойде Тя, прекрасната и чиста Любов, малко са хората готови да я посрещнат!
Защото човек е необходимо да бъде центриран в себе си, уравновесен, да упражнява правото си на Собствена Воля...
Да бъде в Хармония с Вселената!
И ето тук най-важното е да помним, че Волята изисква Съзнание!
В свят изпълнен с Изобилие, с лесно постигане на множество желания, е доста трудно да се изгради Непоколебима Воля.
В Пътя, който следва Душата ни е необходимо да има съгласуваност на потоците.
Задачата на Разума е да решава кой път е правилен, а на Волята е да следва този Път!
И ето ни, хармонизирани и уверени в себе си, търсещи Любовта...

Добре дошъл, Приятелю!
Заповядай да се стоплиш в сърцето ми!
То няма да те изгори в пламъци, нито да те удави в дълбоки потоци!
Но ще те обгърне нежно, топло и ефирно...
Добре дошъл в света на Любовта!
Дошъл от света на земното, водното и огненото, вдъхни от Вятъра, разтвори душата си... Сега!
Блажени са достигналите до това състояние...
В сърцата ни Любовта не е вече любов на потребността и желанието.
С помощта на опита от предишните етапи на животите ни, чрез силата на Волята, нашите потребности са били задоволени или преодолени.
Любовта вече е радостното приемане на всичко, дълбок покой и Хармония, Вечност и постоянство!
За да се отворим за Любовта е необходимо още малко усилие...
Да развием способност да се справим с Егото си, да си позволим да загубим самоналожените граници, да се слеем със света около нас!
Присъщо за Любовта е усещането за постоянство и последователност.
Любовта, която идва и си отива ни разбива!
А тази, която представлява Обединената Безкрайност ни дава огромни възможности за Промяна и Свобода!
Любовта е Енергия, която ни помага в развитието като Човеци...
Нейното проявление е Божествено!
На планетата Земя, това може би е най-величествения спектакъл!
Неопределимата омайна сила на Любовта, даряваща, обединяваща, хармонизираща душите ни...
Любовта е единство! Тя е доброволно сливане с Висшият ни Аз...
Тя е Майката, Тя е бащата, Тя е детето, чисто и невинно...
Тя е Лечителят, Учителят, Утешителят...
Тя е осъзнаването на Света без граници, че всички ние сме Едно!
Тя е центърът!
Около нея се въртят останалите сцени на Животът ни.
И тя е двигателят, и Енергията, и Силата за Духовно извисяване!
От тук започва Духовният Път!

До скоро... на петия етап!

Защото животът е непредсказуем и вечен, защото след всяко вдишване, следва издишване, след падане - ставане, след смърт, следва Раждане!

 ***

Ето ни отново заедно!
Привет, Приятелю!
Здравей и сбогом ще ти кажа днес...
Духовните пътеки не познал съм и право нямам да те водя по-натам...
Надзървал съм в пролуките небесни...
Повдигал съм завеси тежки...
Изтръпвал съм от страх и от незнание...
И връщал съм се трудно от изгнание...
...
Така реших, така да бъде!
По Пътя свой, всеки да поеме!
И да не гледа друг, къде ще стъпвам...
А сам да мисли, сам да си мъдрува!
Така реших Приятелю! Така е честно...

И така!
С навлизането в света на Любовта ние надрастваме Егото.
Чрез Ласките ние общуваме на физическо ниво, но си проправяме Път, нагоре към Духовното...
На нас, като човешки същества, ласките са ни необходими дотолкова, колкото ни е нужен въздух, за да живеем!
Стопирайки ласките, ние спираме и Любовта!
Нужна е отвореност, нужни са ни откровеност и разбиране за чудото наречено Любов.
Изумителното на този четвърти етап са ръцете ни - тези вербални инструменти, тези прекрасни Лечители... Ръцете, нашите прекрасни помощници. Светът се върти около ръцете ни и ръцете ни въртят света!
Ако се обърнем със състрадание към какъвто и да е организъм и с чиста Любов го обгърнем с ръцете си...
Няма болест, която да устои и да не се отдръпне!
Ние можем да влияем, но вътрешно трябва да сме убедени, че трябва, защото всеки има Път и намесата невинаги е вярната посока...
В своите усилия да лекуват, много хора се самозабравят, игнорирайки закона за равновесието.
Истинският Лечител е чист катализатор на лечебните енергии на пациента си! Всеки може да се лекува сам!
Просто е необходимо да му се напомни и помогне до известна степен...
Да се научиш да вярваш също не е лесно, но да се научиш да помагаш без да пречиш си е цяло изкуство!
Да се научиш да общуваш със себеподобните си не е лесно, но да разбираш езика на Природата си е цяло Чудо!
Издигайки се в нивата на живота, напускаме за малко центърът, за да отправим поглед на петия етаж.
А там ще ни посрещне симфония от звуци...
Тук ще се роди Творецът... Този, който общува на всички нива... Творецът с главно "Т"!
Живеейки, ние влитаме в този етап и се превръщаме в творчески същества.
Всяко ниво се гради върху нивото на предходното и го допълва.
Издигайки се на пето ниво, ние правим още една крачка към Духовното.
И тук ни очаква Комуникацията, Общуването, не само вербалното, а и мисловното - Телепатията!
Информацията предавана от уста на уста, мислите, разпилени в пространството... всичко е тук!
Тук сме по-близко до Душите си.
Капанът на Физическия свят се състои във Вярата, че той е основната реалност, от която всичко е създадено, а не че е просто едно ниво наред с всички останали.
Това е така за тези от нас, които го приемат за такъв.
За останалите това е просто Сигурността, раждаща се от Субстанцията и Материята...
На нивото на Първичният Звук, Информацията, Общуването и Творчеството сме само на две крачки от Цялото, от Общото, където няма Его, където не казваме вече "Аз", а "Ние".
Необятни и безкрайни са пътищата на Душите ни...
Необятен е Космосът...
С всеки следващ етап от развитието ни, се разкриват нови и нови възможности. Преплитат се вероятности, развиват се нови идеи...
Животът на планетата Земя е безкраен кръговрат от чудатости, но къде сме били преди това, къде отиваме след това...?
Нека всеки сам да открие!
Приятелю, това може да е и последното есе, което ви подарявам, но вие не спирайте да търсите!
Живейте с надеждата! Не се отчайвайте за дребни житейски неща! Живейте като истински Звезди - горете!
Изгаряйте негативизма от душите си и пейте радостни песни под Слънцето и Луната, на бреговете морски, океански, в горите, планините и под душа всеки ден:)
Ето, че вече знаем, че Енергията не е статична, нито неконтролируема.
С всеки нов етап Вибрацията усилва честотата си и след Светлината единствено остава Мисълта.
Но да не забравяме, че сега разглеждаме пето ниво и всеки сам ще търси Светлината, чрез Мисълта си...
И така! Всяка вибрация се характеризира с определен Ритъм. Никой не може да избяга от танца на ритмите!
Цялата Вселена пулсира с определен Ритъм. И последният й атом е в хармония с нея!
Дали ще говорим за смяната на сезоните, за дишането или за биенето на сърцето, Ритъмът, подобно на промяната е в основата на Света, в който живеем.
Чрез вибрациите, които излъчваме от материалните си тела, през ефирните до умовете и душите си, всички ние, Приятелю си влияем един на друг! И не само помежду си, а на цялата Вселена!
Макар и трудно доловимо, влиянието е огромно! Малцина са хората по Земята, успяващи да контролират своите вибрации, а това може да бъде Скок в развитието на всички същества по планетата.
Колкото повече хора влезнат в съприкосновение с петото ниво, толкова по-добре за цялата планета!
Вибрациите и ритъмът имат свойството да се хармонизират.
Ние, като съзнателни човешки същества можем да избираме волево на какво ниво желаем да "вибрираме".
Когато човек достигне висотите на осъзнаването, обикновено влита в етапа Творчество...
През него минават ритми от дълбоките води на Познанието, до високите върхове на Интелекта.
Докато на четвъртия етаж от развитието си ние разбираме, че можем да контролираме собственото си развитие, то тук на петия започваме да го правим! Започваме да творим!
Творческият процес е процес на вътрешно откритие, откритие на себе си към мистериите на Вселената...
Превръщаме се в проводници на духовна информация, усвоявайки универсалния език на Мирозданието.
Творческият процес е твърде деликатен.
Той освобождава вътрешната ни сила и е по-скоро заплаха за машинизираният ни живот.
Оцеляването през идните векове в голяма степен зависи от Творците на планетата ни...
За вас, настоящи и бъдещи Творци, за вас, Строители на новия Свят, за вас Откриватели на новата епоха пиша тези последни редове...
Стъпили здраво на майката Земя, с чисти чувства, Сила и Воля, с безкрайна Любов и отворени сърца, ние бавно, но сигурно си пробиваме път през невежеството и влитаме в Ерата на Просветлението!

Животът не е само Любов, Животът е безкрайно трептене в ефирните нива на Мирозданието!


***

Толкова много пътеки, Пътища, хоризонти...
Толкова объркващи възможности за Теб/Мен/Душата...
Толкова много учения, Учители  и заблуди...
Толкова прекрасни моменти от изживяните удоволствия...

Всяка грешка е опит, всеки опит  е новост...
Всеки ден е прекрасен!
Да се насладим на живота на Чувствената Земя...

Всичко е възможно, Само и единствено ако сме Съзнателни и будни същества...
Да осъзнаваме всяка мисъл, всяко действие, всяка секунда... дори и в съня.
Tова е първата крачка... 
Забрави илюзията за: "Да започнем строежа от покрива".
Първият белег на Пробуждането е задаването на въпроси...
Това е  крачката към Осъзнаването.
Или по-скоро Търсенето на Отговори...

Търсенето доставя радост и наслада и не е сляпо подражание...
За всеки индивид Истината е индивидуална и особена в реалността му...
Има много трудности за преодоляване.
Те идват поради ограничението на сетивата...
Освобождаването от това ограничение отваря неподозирани възможности...
Има две характеристики, позволяващи на Търсача да Открива...
Търпението и Постоянството!
Цялото ни време на Земята ни учи на тези две основни колони на Живота.
Живот след живот, трупане на опитност и Израстване в Светлината...
...
Душите ни имат нужда от хармония! И я постигат по невероятни начини...
Отговорите, които намираме могат да си противоречат,
но те са истински и реални за нас...
Всичко е променливо и относително,
но във Вселената няма застой, движението е Вечно!
...
Колко от нас могат да контролират мисълта си?
Тя е в постоянно движение, трудно е да я спреш!
За да стабилизираме процеса мислене е нужно да контролираме скоростта...
Скоростта обаче, не като линейна такава, а като възможност за Концентрация...
Стесняване лъча на Познанието до минимум,
изследване на обекта на интерес като Единство.
Тази способност се добива трудно.
Нужни са ни двете основни колони - Търпение и Постоянство.
След овладяването им обаче Ти/Аз/Душата добива огромна увереност в себе си!
Увереността ни дава криле. Крилете, шанс да полетим към нови хоризонти...
...
Как бихме могли да контролираме мисълта?
Как в този забързан свят да намалим Скоростта?
Необходимо е всеки ден да се съсредоточаваме върху нещо,
да придобиваме опита на Прозрението.
Чрез Търпение и Постоянство, чрез опит/грешка,
ден след ден трупаме опитност и Увереност в себе си...
...
При навлизане в дебрите на Окултното обаче възникват множество трудности...
Kaто да направиш крачка встрани от утъпканата пътека на "задължителния Живот".
Навиците, хилядите вътрешни незадоволености, множеството странични фактори...
Тук е нужна е Психика!
Тук е нужна проява на Воля! Тук е нужна огромна вътрешна Убеденост и Сила!
Промяната е направена!
Назад пътищата са прашни и неприветливи.
Излезли Навън, разкъсали паяжината на посредствеността, ние сме Свободни! Свободни да живеем истински, в Светлина и Любов!
Със Сила и Воля, чрез Търпение и Постоянство!
...
Планетата Земя е планета на Чувствата...
Тук сме, за да се научим какво е Любовта...
Но сме тук по собствена Воля!
По собствена воля трябва да се научим да контролираме Чувствата.
Това изглежда безумно... на пръв поглед!
За да няма объркване в Теб/Мен/Душата е нужно огромно Самообладание.
Дори да изпиша тези редове ми е трудно!
В корема ми се надига вълна от противоречия и тръгва към гърлото...
Силна Вълна от чувства и емоции... Земя!
Но запазвайки самообладание, вземайки надмощие над чувствата,
Ти/Аз/Душата става господар на ситуацията!
Всекидневно, живота ни предоставя възможности да запазим Самообладание...
Да тренираме надмощието на Разума над Чувствата,
да усвояваме Вътрешното спокойствие, да бъдем Силни...
...
Тук ми се иска да отворя една скоба, защото ми се струва,
че все едно те каня на Цирк с намерение да те разплача...
Или по-скоро те каня на трагичен спектакъл, с цел да те науча да се смееш истински...
Всъщност най-лесния начин да преодолееш цунамито от чувства е като им се отдадеш!
Това е огромна материя от познание...
Би ли могъл да спреш вулкан с ръка?
Повтарям! За това сме тук на Земята!
Заради чувствата и емоциите! Какво искам тогава ли?
Просто една малка частичка от Теб/мен/Душата да запази самообладание и да наблюдава...
За да не се загубим в океана от Чувства и Емоции,
ни е нужна малко Воля, малко Самообладание и Вяра...
...
Така е с Окултното...
Често се налага да си противоречиш!
Но, който има уши да чуе, който има разум, да разбере...
Всеки си има Пътя, всеки си има Съдбата!
Този текст е само малък катализатор в химията на Живота...
Вътрешна нагласа за положителна визия към Съществуванието...
...
Позитивизма е съществен фактор в нагласата ни за Промяна.
Във всяко дребно житейско преживяване можем да видим Положителното!
Разбира се и обратното е възможно, но нали точно него се опитваме да преодолеем...
Да кажем, че бутилката е наполовина пълна, да извлечем поука от всяка ситуация...
Всичко е относително и когато се намесят чувствата се създават огромни трудности...
Но ако беше лесно, нямаше да ни е толкова хубаво, нали?
Прекрасно е усещането да преодоляваш трудностите на Живота с положителна нагласа!
...
Всеки ден е различен от предходния!
Без да пренебрегваме натрупаната опитност, ние можем да гледаме към нови хоризонти.
Новото, дори и да противоречи на старото е добре дошло.
Ти/Аз/Душата се издига и нещата се променят качествено...
Отворени за Новото ние се издигаме в Светлината... С Воля, Търпение и Постоянство...
Натрупвайки всекидневно Сила,  Вътрешна увереност и убеденост, намираме нови пътеки...
...
Душите ни имат нужда от Хармония!
Хармонизирайки изброените качества на Душата ние всекидневно се приближаваме към Абсолютната Истина...
Докосвайки се до Него е невъзможно да се забрави за Пътя...
Винаги ще има утре, винаги ще има Още...
Срутвания по пътя ще има, защото те са част от Играта,
но ние гледаме напред и нагоре и развиваме Търсача в нас...
В "театърът" Земя, представленията никога не свършват...