Apr 27, 2006, 3:15 PM

За Живота

  Essays
2.5K 0 3
Отивам някъде. Задънена улица. Кола, шофьор с бясна скорост. Още няколко секунди
и ... Изведнъж осъзнавам цялото си същество, усещам всяка фибра от тялото си,
поглъщам с очите си красотата около мен, усещам полъха на вятъра, вслушвам се в
бръмченето на някаква кола. Това което ме оставяше равнодушна, което ме
отвръщаваше и отблъскваше сега неустоимо ме привлича, сякаш влива в мен огромна
енергия, страст, воля, непримирим копнеж да живея, да се смея до полуда, да
плача до припадък, да викам и крещя с цяло гърло докато някой чуе зова ми за
живот. В моя неизчерпаем последен миг съзирам истината, че трябва да живея така
сякаш съм изправена пред смъртта, защото с всяко дихание аз избирам дали да се
потопя в нобятността на един миг или да изчезна завинеги, без следа, без да е
имало смисъл. Колата се приближава - живот или смърт, свобода или забвение...
всъщност вече нямам право на избор. Огромно бяло петно - не това не е рая, нито
ада, а таванът на стаята ми. Сънувала съм кошмар. Кошмар напротив,
прекрасен сън, който ме научи как да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много вълнуващо!От мен 6!
  • Браво, Соня, много синтезирано и категорично си защитила идеята си.
  • ох! зарадвах се като разбрах, че е бил тавана!!
    есето ти е хубаво 6/6

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...