"Родината е там, където се чувстваш най-добре" - бе казал подлецът и замълчал многословно. Нали беше - "Мила Родино, ти си земен рай!" - нима не чуваме шума от юмруците, които бият в желязото... Похвална е риториката на възмущението, но словата на протест са като ангели без грях - импотентни. Не вършат престъпления, не рушат и създават нови закони, те само амнистират онези, които ги творят, заплашени от чумата, наречена келепир и търсейки като Диоген незасегнатата народна чест. Нивата на държавата не от приказки се нуждае, а от мотика. Но понякога и те са необходими, за да я има мотиката...
А иначе - иначе българинът за келепира е готов на героични дела. А, че някой трябва да плати кебапчетата. Кой, бай ви Ганя ли? Той не е свикнал да плаща. Нерде Ямбол, нерде Истамбул... Хем гроздето е кисело, хем е нависоко! Свикнал да получава наготово, той получава и свободата си по втория начин. Много по-лесно е да седи до скута на благоверната в мразовитата вечер, отколкото да се опита, например, ...