Jan 25, 2009, 3:52 PM

За Коледните усмивки! 

  Essays » Personal
1784 0 0
4 min reading
Колко много любов! Ах колко много любов!!! Не мога да повярвам чак... И колко светлини и колко красота, и колко усмихнати хора...! Учудвам се. Аз обичам това чувство - любов! То ме вдъхновява. Винаги ме е вдъхновявало. Кара ме да мечтая... Излезте и погледнете светлините навън. Светлините на града. Колко е красив нали? Защото е Коледа...! Коледа...! Най-прекрасният празник! Предизвиква сърцата ни и ги кара да бъдат свободни. Погледнете светлините на града, поемете дълбоко дъх и се усмихнете. Възхитете се на невероятната красота!... Сещате ли се за приказката за Питър Пан и за неговият свят на вечно детство? Трябва да сме като децата - чисти... поне на Коледа. Да не позволяваме на грозното човешко лицемерие да ни доближава, колкото и да се опитва да проникне в душите ни...
Aз се влюбих. Отново! Тази Коледа ще бъда щастливо влюбена. Другите не бях... Сещам се как на една Бъдни вечер, вече не помня коя година беше, стоях и чаках човека, когото обичах тогава... и той не идваше. Беше много ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Random works
: ??:??